Няма значение в кой кръг на обществото се намирате, дали сте артист, бохем, учен или обикновен градски субект. Ако излизате нощем и пиете алкохол, то несъмнено сте попадали в една от денонощните софийски junk-food централи. Ако кажете „Не!“ то ще ви призная, че имате дисциплината на спортист и устойчивоста на сериен убиец. Ако пък сте един от нас, то следващите редове ще ви звучат познато.

Петък вечер излязохте уж за малко, десет текили и четири уискита по-късно си тръгвате с не толкова бодра крачка от последния бар, но посоката ви не е към вкъщи. Лека-полека се превръщате в ловец-робот, и сетните ви сили се мобилизират в една единствена последна цел: ХРАНА! Няма нищо по удволетворяващо от засищането на пиянски глад, а в този момент мисълта за един мазен джънк звучи по-привлекателно от целия пропуснат секс тази вечер.

За моменти като този, ви подредих една лека класаия на местата, които ни спасяват в безпаметните нощи, назависимо от вълната гузна съвест, която очаквано ни застига на следващия ден. Джънк или не, тези заведения неведнъж са ни спасявали от тежки главоболия и остър махмурлук, за което няма как да не сме им благодарни, защото няма по-голямо празнично удволетворение, от това да си легнеш пиян, сит и щастлив.

Сандвичите на Раковски

Тук е ужасно. Сигурна съм, че отзад в стаичката имат и хлебарки, но това никога не ме е спирало да ям тостове с осем салати (които последно си спомням, че бяха кръстили с някви фънки-фреш имена). Минути по-късно, докато криволича обратно към вкъщи, осемте салати капят върху обувките ми, но изобщо не ми пука – защото ми е вкусно. Хотдога им става и виждам, че принцесите вървят много. С продавача, който работи там от както аз бях 9-ти клас, всеки път не помня какво си говорим. А него не го знам как издържа там — онзи ден получих съобщение в 5 сутринта от един приятел: „Тук съм на Сандвичите и е коч парти.“ Дори не искам да знам какво точно означава това.

Subway

„Прибра ли я онази мацка вчера?“
„Не съм прибирал никой, според собствено проучване, което направих преди малко, явно съм ял Subway. Като има Subway няма мацка.“ Това го копирах от месинджъра.

Единственият ми проблем с този фрaнчайз е, че там винаги някой спи, по дяволите! И то все на витрината от към Раковски. Стряскащо е.

Освен това Subway си е фул с полуфабрикати, независимо, че говорят друго. Като ям джънк искам да си е баш джънк, най-мразя като съм пияна да ме лъжат. А и алкохола, който пих, знам че го кръстят, нищо че го пробутват за „внос“, та една лъжа на вечер ми стига. И без друго изпитото количество ми шепне тихо: „Ти си срам за тялото си.“ Знам че една салата с киноа, нищо няма да промени, така че хайде да не се заблуждаваме.

McDrive

Тук истината е една. Просто не можете да ходите повече. Два чийза, едно Биг Мак меню и нещо за бакшиша, щото всички сме хора. По средата на менюто, вече ви е гузно, но мисълта, че другата ви опция е била тепърва да мажете филия с лютеница вкъщи е затормозяваща и оправдаваща всяко junk-food падение.

Манджастрийт

Там не съм попадала, но съм чувала, че е дъното на дъната. И то не само, защото е в Студентски град. И все пак, с целия менте алкохол и вакханалия между мизерните общежития, трябва да има и къде да се хапне някоя гадорийка. И в Студентски са хора.

Закуските на Красно Село

Каква по-подходяща храна за гузната ви съвест в 4 сутринта от кило и двеста тесто с маргарин и мазнотии? Понякога е разведряващо да изядеш кашкавалка вместо дюнер, но трябва да се внимава. That shit sticks.

Али Баба на Алабин

Новата ми любима среднощна дупка. Много са им вкусни ливанските неща, а правят и палачинки. Проблемът е, че започнах да ходя толкова често, че дюнерджията ме сваля и ми иска фейсбука от месец. От добрата страна – научих някоя друга дума на арабски. А и ми разказват за Сирия — какво по-добро от пиянско разнищване на глобални проблеми?

Мимас

Ако Антъни Бордейн някога дойде в България, първото заведение в което бих го завела (след като го напия с домашна ракия) е Мимас. Мимас е единственото място в което можеш в 3 сутринта да видиш мутри, интелектуалци, манекенки, хипстъри, хипита, рапъри, метъли, чалгари, футболни фенове и депутати от Атака. Едновременно. Виждала съм как спират коли на НСО пред Мимас. Виждала съм как Ейдриън Броуди излиза от Мимас.

По едно време ходехме толкова често там, че приятеля ми влизаше направо с „Алах Акбар, два дюнера и две суджута“, което пък доведе до това, че едни познати пуснаха слух, че съм гадже с „арабин от Мимас“.

Уго

Едно си мисля всеки път: „Горките сервитьорки“. Бедна ни е фантазията какво виждат тези момичета ежедневно. Аз лично съм била свидетел на бой и заспиване в чиния, а преди 5-6 години един „мъртъв“ господин тръгна да уринира в саксия, пак така по празниците, между 4 и 6 сутринта. For real. Ако не друго, поне храната им е (почти) истинска и има една салата с авокадо и орехи, която и на трезво си я ям.

Краля на Junk Food-а обаче дори не е в столицата…

Закуските в стария град на Созопол

Независимо, че работят само няколко месеца в годината, закуските в Созопол са събирали хилядна маса човешка измет през годините, а специалитета им „Лодка“ не дава гаранция, че на следващия ден няма да плавате в лошото. Но е вкусна, мамка му. С „Лодка“ се запозахме преди десетина години и всяко лято неизменно се срещаме в малките часове на денонощието. Тази засукана гад, върви ръка за ръка с айран Балкан, който рядко изпиваш целия, ама нали – с тия цар-кирови текили, трябва малко пробиотик за баланс. Предимството на тези тестени холестеролни бомби е едно-единствено: на морето сте. Тук нищо не се брои.