Лаос - невинната жертва на войната

Кацнахме във Виентиан малко след залез слънце и освен мрака навън, първото ни впечатление от столицата на Лаос, беше и мрака отвътре. Като рядък екземпляр туристи (от Източна Европа) още на паспортната проверка се опитаха да ни излъжат с таксата за виза. Неуспешно. За наше щастие, това беше и единствената по-неудобна ситуация в която попаднахме, предвид факта, че преди да дойдем бяхме предупредени за всевъзможни проблеми и опасности дебнещи туристи като нас.

В стилистиката на всяка държава, проядена от комунизъм и корупция, и тук видяхме явната дупка между лукса и беднотията — в абсолютната липса на средна класа. По улиците на Виентиан забелязваме един познат феномен — преобладаването на скъпи автомобили движещи се по пътища с настилка, негодна да се нарече асфалт. Колите са със затъмнени стъкла, а тук-таме от някой леко открехнат прозорец стърчи ръка облицовена в скъп часовник, стилно държаща пура между пръстите. Като изключим тази позната гледка, Виентиан с нищо не се отличаваше от останалите азиатски столици, които посетихме. Градът е сравнително малък — 400 000 жители, не е туристически развит, и освен няколко (наистина много красиви) храма, няма много какво да се види. Затова решихме да се отправим на север към Луанг Прабанг, малък град на крайбрежието на река Меконг, известен с добрата си кухня и невероятната природа, която го заобикаля. Още с кацането на чисто новото международно летище, бяхме приятно изненадани от спокойствието което цари в тази местност. Летището по нищо не отстъпва на софийското, а гледката над него е просто зашеметяваща. Ярко зелени хълмове заобикалят самолетната писта и ни накараха да се чувстваме като в приключенски филм.

Лаос - невинната жертва на войната

Луанг Прабанг ни посрещна тържествено, градчето с население около 50 000 е чисто, спретнато и в него ясно се усеща чуждестранното присъствие. Всеки втори ресторант имаше принт Je suis Charlie, немалка част от компаниите за туристически обиколки са собственост на чужденци, а Blue Lagoon, най-хубавият ресторант, който посетихме, е собственост на швейцарец.

Лаос - невинната жертва на войната

Въпреки това, в градчето са запазени будиските традиции на Лаос. Храмовете са пъстри и много красиви, почти всички са обитавани и не се използват просто като туристическа атракция. Това е и едно от малкото места в които видяхме изключително много деца-монаси, които поддържат традициите на Лаос живи. Един от най-забележителните ритуали в Луанг Прабанг се казва „отдаване на милост“, провежда се всяка сутрин преди изгрев, когато над двеста монаси тръгват из улиците на града и местните ги „награждават“ с храна. Ритуалът е много личен и духовен за тях, затова снимането и разговорите от страна на туристи не са желани.

Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната

Определено най-забележителното нещо в Луанг Прабанг и основна туристическа дестинация е водопадът Куанг Си. На по-малко от трийсет километра от градчето, се извисява невероятната гледка на водопада, заобиколен от водни басейни с тюркоазено синя вода.

За да стигнем там избрахме да направим еднодневно пътешествие с катерене към водопадите. В него минахме през две откъснати от цивилизацията села, в които човек забравя, че е XXI век, но независимо от липсата на ток, вода и път хората в тях бяха изключително усмихнати и позитивни.

Лаос - невинната жертва на войната

По време на трекинга срещнахме и нашият гид Ман —  интересно младо момче, което ни разказа неща за Лаос, които не са написани в обикновените пътеводители. Ман, сам по себе си, е  ексцентричен – определено не типичният лао, който очаквахме да срещнем. Той си имаше приятелка германка и му предстоеше да види за първи път Европа. С нея – Хаеде, се запознали на същия трекинг, на който водеше и нас, а сега тя му беше пратила покана и Ман много се вълнуваше, че в Германия ще види сняг за първи път. Ман, който беше и леко екстремен типаж, ни показа  как баща му му отрязал половин пръст, за да го спаси от ужилване на скорпион. Разказа ни и че в Лаос е деликатес да се пие кръв от кобра, а чувството напомняло адреналина на кокаин, по негови думи. Обясни ни, че не е забранено, но няма да намерим кръв от кобра в големите градове.

В хода на прехода ни беше казано да не се отклоняваме от пътеката, заради опасност от заровени бомби. Това ни изненада, тъй като избирайки Лаос като дестинация, не се бяхме информирали за водени военни действия на територията. Не ни беше известно Лаос да е воювала тежко през изминалия век, а и тази спокойна будистка държава не ни вменяваше страх от тероризъм. Когато попитахме Ман за това, той разпалено започна да ни разказва за най-тежко бомбардираната държава в историята. Жертва на една чужда война.

Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната

От 1964 до 1973  по време на войната във Виетнам, САЩ изхвърлят повече от два милиона тона боеприпаси в Лаос, в хода на 580 000 бомбардировки – по един пълен самолет с бомби на всеки осем минути, двадесет и четири часа на денонощие в продължение на девет години. Атентатите са били част от тайната война на САЩ в Лаос в подкрепа на правителство срещу Патет Лао и с цел прекъсване на пътя към Хо Ши Мин във Виетнам. Бомбандировките успели да изтрият от картата множество села и градове, и разпръснали населениото на Лаос във всички посоки. Ман не помнеше от кой град или район са неговите предци.

Най-фрапиращото от всичко е, че до една трета от изхвърлените бомби не са избухнали, оставяйки Лаос скован от огромни количества невзривени артилерийски снаряди (UNMAS) и като резултат над 50 хиляди души са убити или ранени в държавата от края на войната до сега, а Ман ни разказа, че на година от това умират средно между 200 и 400 души. Проблемът е толкова голям, че е и причина над 500 000 души да емигрират през годините. Невзривените снаряди са и причина в Лаос да няма изградени междуградски пътища — опасността от взривове е прекалено голяма и преди да може да се строи трасетата трябва да бъдат професионално претърсени. Ужасяващо е и че над 80% от хората в засегнатите райони се издържат от земеделие и преработваемата земя, излагайки се на всекидневен риск. Според Ман, неофициалната причина САЩ да изхвърлят тези снаряди в Лаос са били опасенията, че при кацане някой от тях може да се взриви. Така Лаос се превърнал в бунище за неизстреляните бомби във Виетнамската война.

Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната
Лаос - невинната жертва на войната

Заинтригувани от историята на Ман, по-късно посетихме музей във Виентиан, посветен на този проблем, намиращ се в непосредствена близост до рехабилитационен център за жертви на снарядите. В музея попаднахме и на други потресаващи факти за атентатите над Лаос:

– над 270 млн. касетъчни бомби са пуснати над Лаос по време на Виетнамската война (210 милиона повече отколкото в Ирак през 1991, 1998 и 2006 взети заедно). Над 80 милиона не са взривени и до днес.

– за 40 години по-малко от 1% от боеприпасите са били унищожени.

– между 1995 и 2013 САЩ дават $3,2 млн. годишно за изчистване на невзривените снаряди в Лаос.

– всяка година продължава да има над 200 инцидента в Лаос. Близо 60% от произшествията водят до смърт, а 40% от жертвите са деца.

И до днес, Лаос е най-тежко бомбардираната държава в историята на човечестовото. Държава, която дори не е водила война.