Семейството е съвкупност, която споделя в единение житейските ситуации. Какво се случва, когато чувството за вина поглъща тази съобщност? Възможен отговор ни подсказва най-новият филм на Педро Алмодовар — „Хулиета“.

„Роден съм в един период лош за Испания, но много добър за киното. Става въпрос за 50-те години. Бях невръстно дете, когато бутнах за първи път вратата на едно селско кино. С времето си дадох сметка, че споменът за филмите, които са ми направили впечатление, като цяло не отговарят на оригиналния филм, а на това, което е провокирала визията му в мен“, споделя Педро Алмодовар. Десетилетия по-късно Матадорът на испанското кино заслужено си е завоювал титлата на тотален крал на мелодрамата. Няма друг съвременен испански кинематографист като него, постоянно променящ емоционалния заряд на посланията си. Третият му филм по чуждоезичен роман (след „Жива плът“ (1997) и „Кожата, в която живея“ (2011)) „Хулиета“ доказва, че Алмодовар може да прави вълнуващо кино, дори, когато героите му препускат през личните си кризи в трудно мълчание, в отказ да споделят по между си.

Най-новата творба на Алмодовар засенчва по острота на взаимоотношения родители-деца патетиката на неговите „Високи токчета“. В „Хулиета“ отсъства светлината на „Всичко за майка ми“, тук майчинството и произтичащите от него взаимотношения са в плен на непреодолимо чувство за вина. С „Хулиета“ Алмодовар утвърждава мнението на критиката, че той познава тъмните кътчета на душата, познава в детайли женската чувствителност и може би за първи път ювелирно сътворява действен разказ, лишен от специфичната си ирония. Получила се е аскетична и сурова иносказателност. Зрителят е притиснат от тъгата на Хулиета (Ема Суарес и Адриана Угарте) и дори не забелязва музиката на Алберто Иглесиас (композиторът на оригиналната музика в киното на Алмодовар). Единствено финалната композиция на трогателната история за майка, търсеща среща с дъщеря си, откроява „грубият глас на нежността“ — тук Чавела Варгас и „Si no te vas” демонстрират категорично агонията на Хулиета. Там, отвъд планините, едно момиче, превърнало се в майка, загубило най-голямото си дете, ще открие тъжния поглед на своята майка, решила да разкрие болката си върху страниците на дневник за лъжата, вината и очакването в тягостна тишина.

В „Хулиета“ ролята на централния персонаж Хулиета се изпълнява едновременно от две актриси: Адриана Угарте и актрисата от ранните филми на Хулио Медем Ема Суарес, която е била два пъти носител на награда Гоя. В основата на сценария са три истории от романа на канадката Алис Мънро „Бягство“, чиито права Алмодовар закупува през 2009. Първоначално режисьорът е имал намерение да снима филма си в Канада, дори е искал снимките да се реализират във Ванкувър, а в главната роля да бъде Мерил Стрийп, която е трябвало да изиграе Хулиета на 20, 40 и 60 години. Мерил дава съгласие да участва във филма, но по-късно Алмодовар решава да премести историята в Мадрид, Пиренеите и да използва за снимки специфичната атмосфера на Галисия. Така, пътувайки във влак, учителката по литература Хулиета се запознава с рибаря Хуан, с когото прекарва нощ на любовни страсти, а по-късно става негова съпруга. Семейната идилия е помрачена от тайни, от злокобното присъствие на слугинята Мариян (Роси де Палма), от прикрит егоизъм. Нещастен случай и смъртта на Хуан стават причина Хулиета да изпадне в дълбока криза, а дъщеря ѝ Антия е единствен свидетел на разпадите в семейството. Всяка от жените се чувства виновна по различен повод за смъртта на Хуан.

В „Хулиета“ мъжете изневеряват на своите съпруги — бащата на Хулиета изневерява с домашната помощница на болната ѝ майка, Хуан изневерява на съпругата си с Хулиета. По-късно съдбата се намесва и раздава правосъдие, Антия изоставя майка си, защото тя сякаш я манипулира с депресията си.

Вирусът на вината от минали прегрешения се вкопчва в живота на Хулиета. В своята самота, в търсене на дъщерята, която я напуска без да остави знак и вест за намеренията си, Хулиета оцелява в мълчание, в писане на дневници, в тъжни, понякога твърде гневни размисли. Когато решава да напусне Мадрид и да започне всичко отначало с Лоренцо, призракът на Антия се появява — 12 години Хулиета очаква писмо от своето дете, тортите от рождените дни на Антия се изхвърлят, майката празнува в мълчание отсъствието най-близкото ѝ същество и изведнъж, отказалата се от личен живот Хулиета получава писмо: „Който не е преживял смъртта, не може да обясни страданието…“

„Водих голяма битка със сълзите на актрисите, актрисите смятаха, че така ще изразят физическата болка на своите героини. Нямах нужда от сълзи, а от униние. То е особено състояние, създало пропаст в личността, в резултат на трупана болка, сдържана дълго. Обожавам мелодрамата, този път я постигнах чрез един много сух и суров филм“, казва Алмодовар и продължава: „В „Хулиета“ няма песни, липсва хумор. Външният свят вече не може да ме развълнува, така, както когато бях млад и затова днес, за да измисля някава картина, аз се потапям дълбоко в душата на своя дом. По време на репетициите актрисите се опитваха да развият някоя нотка на веселост, но аз изтривах всяка заявка, защото осъзнах, че правилният път към разказа ни е: да бъдем достатъчно верни на чувствата, които изпитва Хулиета. Снимам 20 – ти филм и е прекрасно усещането, че мога да направя рязка промяна, да изненадам зрителя с подхода, чрез който развивам историята си.“

Той подхожда към актрисите Суарес и Угарте по различен начин — първата чете специален списък от книги, подбрани от него, гледа препоръчаният от Алмодовар шедьовър на Луи Мал „Асансьор към ешафода“ и „Часовете“ на Стивън Долдри. От Адриана Угарте Алмодовар се опитва да извади онази свобода на 80-те. За него тези години синтезират посланието за силната, свободна жена, която може да избира своята кариера, да бъде равна на мъжа — такава увереност трябва да излъчва младата Хулиета.

Макар че във филма участват изключителната Роси де Палма и Дарио Грандинети от „Говори с нея“, не е случайно обстоятелството, че режисьорът поверява главните роли на актриси, с които не се е срещал досега в съвместен проект. Изборът е продиктуван от идеята да се създаде свят, в който енергиите на нови тела ще се съчетаят в невероятно приключение навътре към звука на тишината, разрязваща душата, тъгуваща по отсъстващото любимото същество.