in re: ГРАЖДАНИН XXI

Живеейки града, дишайки града, спъвайки се в града, продължаваме да си задаваме въпроси като този: какво е да си гражданин през XXI век? Дали самата дума гражданин вече не е безвъзвратно изпразнена от съдържание? Валидна ли е още формулата, че гражданството е преди всичко позиция, а гражданските ни права изискват и отговорност, за чието осъзнаване е нужно да сме личности, преди всичко? Пъплейки към градовете примамени от изобилието им, осъзнаваме ли, че това да си гражданин носи същите и по-големи отговорности, както и ако живееш на село? Макро- и микроикономическите причини за тенденцията Мегаполис са ясни, но те ни водят и към въпроса дали все още живеем в държавата, или просто сме жители на градът X? Строим ли нов Вавилон и каква ще е този път развръзката? Пагубна ли е спиралата на прогреса, в който всичко е привидно на една ръка разстояние, достъпно веднага, а връзката между столици е 30 евро или това да си космополит, гражданин на света вече не е екзотика? Има ли криза на идентичността, сменяйки хоризонталното живеене с вертикално, в рамките на няколко поколения и запазваме ли човешкото, живеейки по-механизирано, в общия коловоз на новия граждански договор?

Задавайки си тези въпроси се надяваме да отговорим поне на процент. Защото и без тях Градът за сега остава неизбежен хабитат, в който продължаваме да търсим вдъхновение и сигурност, и любов, и оцеляване. Продължаваме да се надяваме, че той не е задължително скупчване на случайно населили го, по икономически признак, хора, а място за обмен на идеи, концентрация от смисъл, култура и общи еволюционни процеси. Защото когато космополитното вече е действителност, градовете-държави — обозрима тенденция, а изискването към човешкия фактор е сведено до потребление, е повече от важно да създаваме и да живеем със смисъл.

От нас.