През 1975 британският писател Джеймс Балард издава антиутопичния роман „Небостъргач“, в който показва как завистта, социалното разслоение може да доведат до ужасен бунт (спътник на книгата е друг литературен трилър „Бетонният остров“). В продължение на почти три десетилетия, продуцентът Джеръми Томас се опитва да екранизира романа. На финала на тази мечта като с вълшебна пръчица се появява режисьорът Бен Уитли, който си пада по ироничния ужас и романа на Балард.

За да разберем от какво точно се страхува писателят, достатъчно е да припомним, че Небостъргачът на Балард има реален прототип — през 1970 в Лондон се застроява площта на Барбикан, съсед на лондонското Сити. Мястото е замислено като град на бъдещето и в него доминират бетона и стъклото. Уникалността на Барбикан се дължи на факта, че много от неговите сгради са обединени в една жива система и изглеждат като обща конструкция. Жителите на района дори имат специални електронни карти, което им позволява свободно да пресичат през каменни тунели и футуристични ескалатори, за да посетят магазини, детски градини, фризьорски салони и прочие заведения без да излизат на открито. Целият комплекс напободобява бункер. Подобно на бункер е и филмовият небостъргач, измислен от архитекта Антъни Роял — 40 етажна сграда с невероятни удобства.

През 1996 режисьорът Дейвид Кроненбърг, снима по роман на Балард еротичния трилър Crash. Десет години по-рано Стивън Спилбърг е заснел по произведение на Джеймс Балард „Империя на слънцето“, с участието на Крисчън Бейл, Джон Малкович, Миранда Ричардсън и Джо Пантолиано. Различни режисьори минават през проекта на Джеръми Томас, като последният тандем, режисьорът на „Д-р Кой“ Бен Уитли и съпругата му Еми Джъмп, която е и сценарист на екранизацията успяват да създадат своя сюрреалистичен и ироничен „Небостъргач“.

Романът на Балард е класическа антиутопия-предупреждение за появата на тачиризма и няма нищо случайно, че филмът завършва с включването на известна реч на Желязната Лейди. Атмосферата на филма носи духа на седемдесетте: широко скроени панталони, бакенбарди, ретро автомобили и ABBA. Живущите обитават определен етаж според социалната им благонадеждност — високите принадлежат на хора с издути портфейли.

Доктор Лейнг (Том Хидълстън) иска да бъде бляскав като своя апартамент, но сиянието на жилището, както и на личността изискват компромиси и са измамни. Неговият 25 етаж показва, че той заема златна средна позиция между световете на големите и малките. Над апартамент 2505 се намира спа салон, а няколко етажа по-надолу — чуден тенис корт. Нанасянето му в тази модерна сграда отваря нова житейска страница, за съжаление твърде неприятна. Тук живеят странни и чудати същества: Шарлот (Сиена Милър), която не отказва секс на никого, освен на лудия кинаджия Ричард Уайлдър (Люк Еванс), бременната съпруга на Ричард (Елизабет Мос), великият философ на конструкциите – архитект Антъни Роял (Джеръми Айрънс). Всички те се движат по течението и се потапят в самоунищожителната инерция на хаоса, който завладява небостъргача. Факторът „електричество“, който се определя като количество според нивото на етажната собственост е вирусът-причинител на ескалиращото напрежение между съсобствениците. Правилата се нарушават, никой не зачита околните и скоро разделението между обитателите ще ескалира в социален канибализъм и тотален хаос…

„Небостъргач“ започва с картина от съсипания интериор на сградата. Лейнг не носи костюми, прави си барбекю на балкона като похапва кучешка плешка, известен телевизоинен водещ е вкаран в истински телевизор – лицето му е застинало в изкривена, кървава гримаса. Навсякъде цари безпорядък и мръсотия. Три месеца по-рано един млад и преуспяващ медик, който всеки ден демонстрира пред докторанти тайните на мозъка, се настанява в ново жилище с намерението да намери покой след смъртта на сестра си. Липсата на причините за смъртта ѝ не трябва да ни безспокои, защото целият филм наподобява лишен от логика кошмар, естетично решен в екстремен арт-хаус. В „Небостъргач“ всички обичат да танцуват: танцуват по време на безкрайни партита, танцуват, когато правят секс, танцуват, дори когато чувстват своето безсилие. Танците са развити в каданс, в който всички изглеждат красиви, независимо от степента на личното грехопадение. Отначало съседите са учтиви, лъскави и усмихнати, три месеца по-късно ситуацията е надолу с главата. Кинаджията предизвиква първият пробив в системата, нарушавайки правилата ѝ и по-късно богатите ще изискат от д-р Лейнг да извърши лоботомия, за да изкорени лошото поведение на Ричард. Не е по силите на Архитекта да се намеси, а и персонажът му във филма не е изведен по категоричен начин, оставяйки зрителят да се чуди чия позиция приема той — на „добрите“ или „лошите“.

Лейнг също може да бъде зъл и предизвиква смъртта на колегата си Мънро — тялото му лети от балкона във въздуха и се разбива като стъклена сладоледена чашка върху автомобилите на съседите, докато те пият в мълчаливо наблюдение на странния пейзаж. Лейнг, представител на средната класа, е мостът между световете на големите и малките. Той се приспособява към правилата на играта, към навиците на различните касти и се оказва, че успява да оцелее, въпреки катаклизмите.

В „Небостъргач“ цари блясъка на разрухата, на която е способен човешкия род, но въпреки, че кадрите във филма са пищни, във втората му половина тази им сочност започва да горчи, а зрителят поглежда към часовника си.

„Небостъргач“ е идеалният начин да образовате наследниците си ако мислите, че несправедливостта е вечна, а социалните проблеми и разделението между хората — необратим процес. „Небостъргач“ по подобие на „Ангелът унищожител“ на Бунюел, „Бразилия“ на Гилиъм или „Алфавил“ на Годар, е поредният филм, който ни подсказва, че всеки човек е адска машина, ако обществото отговаря на личните нужди с агресия.