Може ли изкуственият интелект да псува като Вивиан Уестууд?

Когато през 2014 иконичната и тогава 73-годишна Вивиан Уестууд посяга към машинката за подстригване в огромната си и почти изцяло черна баня в непретенциозния си дом в историческото предградие на Южен Лондон – Клапхам, едва ли предполага какво ще се случи с целия свят и модата само 11 години по-късно. Кралицата на британския пънк и „Коко Шанел на нашето време”, както отдавна са започнали да я наричат, без много церемониалност и почти механично започва да премахва кичур по кичур от прекрасната си коса, която се смята от години за нейна запазена марка. Само час по-късно, с изцяло обръсната глава, Вивиан се присъединява към протестно шествие срещу продажбата на жилищни кооперации в района, за да засвидетелства категоричното си отношение към проблема с климатичните промени. Няколко дни след това – по време на Седмицата на модата в Париж – тя прави същото. 

Следва септември 2015, когато жената, която всички определят като „прекалено много британка“ организира легендарния си и епичен „Fash Mob“ по улиците на Лондон. Хепънингът се случва точно преди шоуто ѝ Red Label SS16 и включва десетки от любимите ѝ модели, които носят хартиени корони на главите си и държат плакати „Климатична революция“ и „Политиците са престъпници“. 

Само две години преди да си отиде, през юли 2020, Уестууд отново протестира. Дизайнерката се облича изцяло в жълто, за да се затвори в гигантска клетка за птици пред Централният наказателен съд на Англия и Уелс (наричан Олд Бейли) и да направи емоционално изявление-протест срещу незаконното екстрадиране на Джулиан Асанж в САЩ. Вивиан, която има две рицарски звания – дама-офицер на Ордена на Британската империя и дама-командир – отива да ги получи в Бъкингамския дворец през 1992 без бельо и дори заснема този момент. Вивиан се облича като Маргарет Тачър през 1989, за да изрази несъгласие с политиката ѝ, и подкарва съвсем истински военен танк към къщата на британския премиер Дейвид Камерън в родното му село в знак на протест срещу добива на нефт и газ в северната част на Англия. Вивиан призовава шотландците да подкрепят независимостта си на референдума през 2014 и Вивиан поставя винаги безапелационни политически, обществени и световни послания в своите ревюта. Да, Вивиан – кралицата на пънка определено беше „твърде много британка“ и винаги имаше какво да каже. В нея имаше бунт, имаше непримиримост, имаше „нещо“. 

„Аз използвам модата като повод да говоря за политика. Заради това, че съм моден дизайнер, имам глас, който се чува, и това е прекрасно“, заявяваше тя. На кой обаче Уестууд оставя този толкова прозаичен свят? Дали ако можеше дамата-офицер на Ордена на Британската империя да погледне любимия си моден небосклон сега щеше да го познае? Дали щеше да ѝ хареса изкуственият интелект и тоталната аполитичност? Дали щеше чисто по британски да ѝ се понрави, че в модата през 2025 присъстват повече тюл и пари, отколкото личности и позиция? Дали щеше да ѝ допадне дехуманизацията в изкуството? А дигиталните клонинги на модели за по 20 евро парчето?

Съвсем скоро целият свят беше шокиран от новината, че H&M ще използват цифрови клонинги на модели в рекламите и социалните си мрежи. Дори BBC и CNN отразиха скандала, в който шведският моден гигант, опериращ с марките Arket, Cos, Monki, & Other Stories и Weekday и притежаващ 4 000 магазина по целия свят в над 75 международни пазара заяви, че ще използва изкуствен интелект, за да създаде цифрови „двойници“ на 30 модела, участвали в кампаниите им. Изкуствено генерираните изображения ще бъдат разработени съвместно с шведската технологична фирма Uncut и ще бъдат използвани в публикации в социалните медии и други рекламни проекти на H&M, за което моделите и техните агенции дават своето съгласие. Според Uncut, бизнесът трябва да се възползва от новите технологии, които ще намалят значително разходите и ще увеличат ефективността. Шведската фирма написа на своя уебсайт, че „помага на големи марки да се сбогуват със застарелите производствени методи“ и прави създаването на съдържание „по-просто, по-умно и по-достъпно“. „Ние сме любопитни да изследваме как да представим нашата мода по нови креативни начини, като се възползваме от предимствата на новите технологии, но същевременно останем верни на ангажимента си към личния стил“, заяви от своя страна главният креативен директор на H&M Йорген Андерсон. 

Въпреки твърдението на конгломерата, че няма да променя своя „човеко-центриран подход“, модният бранш реагира изключително остро на новината. Американската инфлуенсърка Морган Ридъл нарече решението „позорно“, а в публикация в личния си Instagram написа – „RIP за всички работни места на снимачните площадки, които това ще отнеме“. Пол У. Флеминг, генерален секретар на синдиката Equity, който представлява модни агенции и модели във Великобритания, коментира: „Моделите все още са принудени да подписват несправедливи договори, които ограничават правата върху собствените им изображения и не им позволяват справедливо заплащане“. В момента защитата на интелектуалния труд и артистите от експлоатацията на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, е почти нулева. „За съжаление, настоящата ситуация предлага малко или никаква юридическа защита“, подчерта той. H&M от своя страна обещаха, че ще маркират новите AI изображения със специален воден знак, а моделите ще получат справедлив паричен процент при използването им. Въпреки негодуванието на бранша и други брандове дадоха индикации, че ще се възползват от възможностите на изкуствения интелект. Hugo Boss заявиха, че също са започнали да експериментират с използването на AI-генерирано съдържание за представяне на продуктите си, а деним гигантът Levi’s още през 2023 обяви, че ще проведе тестове с използването на AI изображения на модели като начин за „увеличаване на разнообразието“.

„Истината е, че модата винаги е била бизнес и е нормално компаниите да търсят по-евтин, бърз и материално ефективен начин да провеждат кампаниите си, но така не лишаваме ли целия процес от изкуството в най-чистата му форма“, се питат фотографи, модели, стилисти, гримьори, осветители и всички, които представляват човешкия фактор, даващ заряд и креативност на индустрията. „Дехуманизацията вече е в ход“ – също е едно от най-тиражираните мнения на анализатори напоследък, които не пропускат да подчертаят факта, че решенията за използването на изкуствен интелект се взимат от съвсем истински хора. Те съветват всички в бранша да не забравят, че естественият интелект всъщност дава предимство на изкуствения такъв. Това е действие на собствениците на компании, на модните директори и на инвеститорите, които взимат финалните решения в най-големите модни къщи. „Човешкият фактор убива човешкия фактор съвсем съзнателно и това е оксиморонът, който артистите в бранша не могат да възприемат“ – твърдят от гилдията. 

Истината е, че именно загубата на баланса е в основата на сегашната ситуация. „Изкуството е нещо, което ни доставя удоволствие заради взаимоотношението между материалното и духовния смисъл“ е казал съвсем правдиво Кант. В момента материалното тотално е завладяло цялото уравнение. Уловката обаче е, че то не може да съществува в едностранчива симбиоза. Модата и изкуството са възможни единствено в перфектното равновесие между битие и отвъдбитие, между духовно и материално, между хора и технологии. Чистият творчески гений е възможен единствено чрез човешкия фактор. Дуендето е вдъхновение, което осенява душата и тялото. Без трите заедно, то няма как да се прояви. Тялото остава просто тяло, вдъхновението остава просто витаеща във въздуха проекция без възможност за изява, а технологиите остават просто машини без възможност да зареждат базата си данни с произведения от „живия живот“ и „живото изкуство“. Както остроумно уточни един познат – „Изкуственият интелект може да направи безброй изображения на моделите, скиците, роклите и лицето на Вивиан Уестууд, но не може да се научи да псува като нея“ или поне в това „не би имало нищо британско“, актът не би притежавал „зест“.

На фона на войни, протести и гражданско недоволство в изключителна степен на Балканите в момента, на фона на фрапиращи случаи на насилие и тотално потъпкване на основни човешки ценности, на фона на политическа, обществена и финансова промяна в абсолютно всяка една точка на света, модата сякаш е заровила глава в пясъка и демонстрира тотална аполитичност във времена, в които трябва да говори. 

Големите модни къщи прегрупират своите сили, легенди си тръгват от върховете на пирамидата, модни марки стават собственост на олигарси като подарък към нежните им половинки, а индустрията е заета с изкуствения интелект повече отколкото с важната си функция да е естествен коментатор на случващото се. 

Изкуството трябва да е опозиция, която се движи над общата битова и обществена линия. То трябва да изважда, хиперболизира и дефинира проблемите, които всички се страхуваме да изречем на глас. В него трябва да има бунт, да има категоричност, да има непримиримост. Нали именно благодарение на него се надяваме да видим грозното чрез кадифената ръкавица на красивото, която го изважда и го навира в очите ни, ако случайно сме пропуснали да забележим, че напоследък всичко в света изобщо не е наред. 

Ако трябва за финален коментар да се позовем на любимото ни списание „Егоист“ отпреди 20 години, бихме казали – „Светът си е ебал майката, копеле“, а ако трябва просто да го направим със способите на мис Уестууд – бихме вдигнали полата си високо, нахално и младо пред Бъкингамския дворец, за да развеем в знак на протест (съвсем политически некоректно) буквално последното човешко нещо, което ни е останало. 

За съжаление, артистите и създателите на съдържание не могат да спрат този луд свят да се върти и той със сигурност ще постигне целта си. Въпросът е как ще изглежда мястото накъдето се е запътил, защото ние неминуемо (и съвсем скоро) ще се озовем там. Както казва Микеланджело: „По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта ни е твърде висока и се проваляме, а че е твърде ниска и я постигаме“.