За болката, омразата и войната, която ражда коне • 12MAG.

„Конете се размножават през войната, а другите животни умират.” Тази фраза от най-новия филм на Иглика Трифонова, няколко дни след премиерната му среща с публиката, ме е обсебила до краен предел и си признавам, че все още се вълнувам след прожекцията на „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”. Филмът е сериозно и проницателно докосване, в което основни персонажи са съвременниците с разбито минало след последната война на Балканите.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“: за болката, омразата и войната, която ражда коне

Събитията от 90-те години на миналия век, безсмислените жертви от страна на християни и мюсюлмани по време на войната са повод да се развие в киноразказ и историята на „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”. Седем жени са изнасилени в босненско училище, командирът на четниците от „Гвардия” е подсъдим в дело, водено от Международния трибунал в Хага, а младият Дамян-Миро (Ованес Торосян) дава показания срещу него, в качеството си на свидетел. Защитникът на обвиняемия по делото е убеден, че в показанията на Дамян има определени моменти, които изискват допълнително проучване и успява да стигне до родното място на свидетеля — малко, забравено от Бога село, в което живеят родителите му. Защитникът на Милорад Кръстич (Красимир Доков) открива майката и бащата, които го приемат в дома си като приятел и той убеждава бащата да пътува с него за Амстердам, за да разпознае свидетеля, защото вярва, че К 109 е неговият безследно изчезнал син. Родителите изповядват различна религия, бащата е християнин, а майката е мюсюлманка, но въпреки войната те не се разделят.

Прокурорът (Ромен Беранже) е педантично последователна в натрапчивото отстояване на своята позиция за виновността на Кръстич. Оказва се, че както войната, така и съдебните присъди са вид маркетинг за великите сили: Деян-Миро е дал съгласие да свидетелства срещу Кръстич, при условие, че бъде депортиран в Холандия. Баща и син се срещат в съдебната зала и въпреки съпротивата на сина, двамата споделят чувствата си пред съдебния състав по време на процеса.

Иглика Трифонова винаги е успявала да превърне документа в художествен израз. Игралните ѝ филми „Писмо до Америка“ (2001) и „Разследване“ (2006), както и премиерният ѝ филм изваждат от тъканта на документа специфичното, душевното, превръщат го в откровение. Зрителят потъва в света на нейните персонажи, които въпреки трудната си съдба не загубват човешкото в себе си. В „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” всеки от тях е развит пълнокръвно, изигран е с богата гама от психологически нюанси. Притесненията ми около засиления политическия аспект на сюжета, който можеше да изтласка емоционалното за сметка на тезисни послания, бяха разбити на пух и прах, защото Иглика Трифонова с характерната си деликатност, ни представя личната история на героите като въздейства максимално върху сетивата на чувствителната публика. За мен последният ѝ филм е изповед, в която бащи и синове намират верния път към себе си в най-тежките минути на своето битие и съумяват да останат силни, за да продължат да бъдат заедно, да туптят като едно сърце.

Всички актьори от интернационалния екип се справят изключително органично със своите роли, но пристрастията ми са насочени към шведския актьор Самуел Фльорер и босненския му колега Исидор Байрович. Шведският актьор придоби популярност сред родната публика с ролята си от преди повече от 20 години във филма на Биле Аугуст „Най-добри намерения” по сценарий на Ингмар Бергман („Златна палма” в Кан 1992). Изудин Байрович изпълнява ролята на бащата на момчето и е откритието на Иглика Трифонова. Байрович е невероятен актьор и се завръща с голям успех в “Смърт в Сараево” на Данис Танович (Специалната награда на журито и наградата на ФИПРЕСИ от Берлинале 2016).

Стартирал като проект от форума за копродукции „София Мийтингс”, филмът „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” на Иглика Трифонова показа сериозна заявка за стойностен филмов проект още през 2011 — в рамките на кинофестивала в Кан спечели наградата ScriptEast на името на легендарния полски кинорежисьор Кшищоф Кешловски. Световната премиера на филма се състоя през ноември 2015 в конкурсната програма на международния фестивал Black Nights в Талин.

„Направихме този филм с любов. По време на снимките в Холандия, когато бащата посещава тренировъчния стадион на „Аякс”, където са играли легенди като Йохан Кройф и внезапно се разплаква от вълнение, целият екип също пророни сълзи. Исидор вложи истински чувства в играта си, защото той е преживял войната. За мен неговото участие във филма е специално, заради болката от преживяното. Когато прочете сценария, той ни каза, че с нетърпение очаква първия снимачен ден“, споделя Иглика Трифонова пред публиката по време на София филм фест във Варна. Както в София, така във Варна, Иглика Трифонова и Исидор Байронович бяха в киносалоните по време на прожекциите, а след финалните кадри режисьор и актьор развълнувани от ръкоплясканията на зрителите се разплакаха.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” е важен филм за съвременното българско кино – той е важен артистичен акт, задълбочен коментар върху най-новата история на Балканите. Филмът обаче печели своята публика с изящното разказване на истории за човека, който осъзнава, че не трябва да изоставя предателски корените си заради фикс-идеите на големите „играчи“. Най-голямото достойнство на творбата на Иглика Трифонова се съдържа именно в топлината, с която тя съумява да ни покаже как от хаоса и убитите надежди все пак е възможно да се роди отново обич сред океан от сълзи, грехове, смърт и лъжи. И за всеки един от тези страдалци обичта като феникс възкръсва от прахта на омразата.

•