12 Въпроса:
Кристина Верославова

Познаваме се от двайсет години, помниш ли какъв беше поводът за запознанството ни?
Ох! Двайсет години… Хем имам чувството, че беше вчера, хем се усеща като в друг живот. Или по-скоро много, много животи назад. 
Аз бях на 15, мястото беше басейнът Мария Луиза, а поводът — участието ми в „Супермодел на България 2005“. Ти тогава беше възмутен, че не си скубя веждите и искаше да ми ги оформиш, а аз не ти давах, защото майка ми не ми даваше на мен. Или с други думи нашата среща маркира началото на моя моделски път.

Колко години продължи кариерата ти на модел?
Не бих го нарекла съвсем кариера. За да е било кариера, е трябвало да има амбиция, желание, хъс, последователност, любов, удовлетворение… Нямаше. Знаеш ли, сега се чудя дали бих избрала този път, ако можех да върна времето назад. Не съм сигурна точно колко ми е дало моделството, за сметка на това, което ми е взело.
Моделската професия, за разлика от популярното мнение, е доста трудна професия, основно за психиката и емоционалността на човек. Почти винаги си сам, нямаш установена среда, нямаш приятели, нямаш принадлежност, живееш с непознати, често не много приятни хора, получаваш отказ постоянно и то базиран на външния ти вид… Мога да продължа да изброявам. Та този, според мен, доста повърхностен свят със съмнителни ценности и морали (макар че като гледам кой ли свят не е такъв), не мисля, че е най-благодатната среда за едно подрастващо момиче. Плюсовете съм си ги взела, разбира се. Имах късмета, че майка ми пътуваше с мен в началото. Срещнах и някои ценни хора.

Междувременно завърши и образование в Англия?
Междувременно да и то точно, защото не харесвах професията модел и исках да правя нещо друго, да търся себе си, както се казва. Реших, че ще се търся в корпоративния свят — голяма грешка! (смях) След като завърших бизнес в Бирмингам, се преместих в Лондон и започнах да работа за една компания. Не издържах дълго като цяло. Но пък образованието се оказа много полезно и си го ползвам особено много в момента.

Как се запали по актьорството?

Още като много малка обичах да се обличам в различни дрехи, дали на баба, на дядо, на майка ми, да бъда различни хора. Правех го и докато учех в Бирмингам. Често, докато пишех курсова работа, например, в някакъв момент спирах, гримирах се, мятах някой шал и започвах да ходя из стаята и да говоря все едно съм друг човек. Измислях си ситуации и се поставях в тях. Тогава не ми е минавало през главата, че това може да има общо с актьорското майсторство. Мислех си по-скоро, че съм странна. Чак на 25 съдбата ме заведе в киноцентъра. Казвам съдба, защото се случи заради няколко конкретни срещи с конкретни хора.
Истинското запалване по това изкуство стана обаче, когато отидох в Лос Анджелис, в института Лий Страсбърг.

Разкажи за периода ти в Лос Анджелис.
За кое от всичко в този период?! Това категорично беше един от най-активните, прекрасни, но и трудни периоди в моя живот. Смятам, че там започна моето истинско намиране на самата мен — коя съм аз, кое ме кара да съм щастлива, кое ме прави силна. Сблъсках се с много трудности и несигурности по начин, по който до този момент не бях. Особено е да имаш 100 долара в сметката и да знаеш, че други пари нямаш, но и че не можеш легално да работиш, за да изкараш. Какво ли не работих там, нелегално, след като завърших Страсбърг… Но пък беше супер, защото беше истинско, беше борба водена от любовта ми към професията и желанието ми да се развивам. Обратното на моделството.

Защо се върна в България?
Аз за едно се върнах, то друго стана. Дойдох си само за Коледа, още беше пандемията от ковид, но така се случи, че трябваше да остана заради дядо ми, който се разболя много тежко. Боледува месеци наред, а аз все си сменях билета за Ел Ей… Накрая той почина, а няколко дни след това ми предложиха да снимам в „Татковци“. Тоест останах поради две причини. Очевидната — работа, по-малко очевидната — спрях да намирам смисъл да съм далеч от хората, които обичам. Защото не е ли това смисълът?

Има ли нещо, с което работата ти като модел помага и в настоящата ти работа?
Въпреки цялостното ми негативно отношение към тази професия, тя ми помага за много неща и то постоянно. Направи ме по-комуникативен и отворен човек, а не темерутът, който едно време бях. Свикнах с промяната, свикнах с динамиката на сет, свикнах да чувам „не“.

Ако можеш да преброиш, колко кариери/професионални поприща си имала до момента?
Така… Стартирах като секретар/стажант в Drago&Rado, когато бях на 15, после моделството, после работих в една фирма за продажба на самолетни части, после детска учителка в Москва, сервитьорка в Лондон, ивент мениджър пак там, пак моделство, след това отворихме плод-зеленчук във Варна с едни приятели (вече не работи, не го търсете), актриса, професионален разхождач на кучета, гледач на бебета, рецепционист във фитнес студио, актриса, организатор на културни събития…

Извън актьорството, активно работиш и по други проекти като културен мениджър.
Да. Не знам точно как се нарича това, което правя, но организирам проекти в културния сектор вече три години. Стартира с курса на Лий Страсбърг в България през 2022, когато се състоя първото издание и тогава открих колко щастлива ме прави това да създавам възможности за развитието на другите хора. Открих нещо ново за себе си, нещо което ми даде доста смисъл и посока.

Как се вдъхнови да пренесеш школата на Лий Страсбърг на българска земя?
Когато се докоснеш до нещо, което има толкова смисъл и е толкова специално, най-интуитивното нещо, е да искаш да го споделиш с другите.

Как преминаха първите издания и какво очакваш от третото?
Много рядко си позволявам да хваля нещо, камо ли нещо свързано с мен и това, което правя, но в случая наистина мога да кажа, че всички издания досега са минали прекрасно!
Този уъркшоп е една огромна възможност за всеки, който иска да се докосне до метод на преподаване, дал на света актьори като Ал Пачино, Мерилин Монро, Пол Нюмън, Скарлет Йохансон, Анджелина Джоли и много, много други.
Тази година ще преподава Дейвид Лий Страсбърг, син на Лий Страсбърг и директор на института в Ел Ей. Дейвид ще води 5-дневен, много интензивен мастър клас, единствен по рода си за Балканите. Курсът ще се проведе между 14 и 18 юли, а кастингът вече е отворен и желаещите да се включат могат да го направят до 21 април, като изпратят монолог на английски език. Както всяка година, така и тази, избраните участници са само шеснайет и на финала един от тях ще спечели едногодишна стипендия за обучение в института в Лос Анджелис. И тази година дирекция „Култура“ към Столична Община застава зад проекта, за което съм много благодарна! Както и на НАТФИЗ, където за втора поредна година ще се проведе курсът. Нямам търпение да дойде юли!

Как човек като теб, който от тинейджърска възраст обикаля света и е живял на различни места, се адаптира отново в родната реалност?
Мислех си, че би ми липсвало да пътувам толкова много, но не ми. Явно съм си взела каквото е трябвало. А що се касае до отношенията ми с родната ни действителност — като всяка здравословна връзка ту се мразим, ту се обичаме.