12 Въпроса:
Ваня Викало - Linnch

Tи илюстрираш, анимираш и режисираш. По какво си приличат и по какво се различават тези процеси? Предпочиташ ли едното пред другото?
Предполагам, че нещото, което свързва всичко, което правя, е рисуването. Това е нещото, което никога не съм спирал да правя, което продължавам да уча и да усъвършенствам като умение. Когато режисирам, рисуването е неразделна част от процеса ми, защото това е най-лесният начин да изпробвам идеите, които измислям. Анимацията определено е по-изискваща, защото проектите там са по-дълги от илюстративните.
Въпреки че анимацията е истинската ми любов, ми липсва времето на статичната илюстрация, защото животът беше много по-лесен тогава. Създаването на анимация има някои магически аспекти, които все още ме възхищават, особено възможността да измислиш история само от това как ще сглобиш множество кадри.

Какви са разликите между създаването на изкуство за музикален артист и такова за марка?
Когато работиш с музиканти, обикновено имаш много повече свобода на изразяване, могат да се прилагат по-диви стилове. Странната страна на работата в музикалната индустрия, според моето скромно мнение, е, че особени и хаотични неща се случват по-често, отколкото в рекламната индустрия. Така че в момента съм в отношения на любов/омраза с музикалната индустрия. Основният ми фокус се върна към рекламата преди около две години и въпреки че визуално трябва да се правят някои корекции и компромиси (от време на време), процесът и преживяването се усещат някак по-точни и по-ясни. Имах късмет в смисъла на това, че стилът ми може лесно да се приложи за търговски цели, с някои дребни корекции. Така че работата в рекламата се усеща като област, в която мога абсолютно да изразя себе си, без да се чувствам сякаш губя душата си.

Работиш ли само за артисти и марки, които харесваш и цениш, или, както се казва, „работата си е работа“?
Да, определено избирам с какви изпълнители и марки работя. Когато правиш анимационен музикален клип, забиваш в това да слушаш една и съща песен отново и отново в продължение на няколко месеца и това може лесно да те подлуди. Така че би било разумно да работиш с нещо, което наистина харесваш, ако е възможно. Когато работя с марки, също имам някои правила, които може да звучат налудничаво за някого, но за мен са важни. Отказвал съм да работя за марки цигари и вейпове, за една петролна компания и за някои компании, свързани с корумпираното правителство в Сърбия. Не съдя хората, които работят за тях, особено ако става въпрос за оцеляване, но аз лично не искам да бъда човекът, който използват за artwashing.
От друга страна — работил съм за алкохол и марки за газирани напитки, които също имат вредни ефекти, но тъй като консумирам тези неща от време на време, чувствам, че е готино да взема малко пари обратно от тези компании! (смях)

Имаш ли проекти, които са ти любими, по-близки до сърцето от други?
Да, разбира се! Обичам да работя по проекти с хора, които се доверяват напълно. Първото нещо, което ми идва на ум в този смисъл, е интрото за подкаста Agelast. Изпълнението беше бързо, клиентът е приятел, който започна подкаст, а задачата му беше проста: да направим нещо толкова диво, че хората, които го гледат, да се питат кой е по-луд — човекът, който води подкаста, или човекът, който е направил интрото!

Струва ми се, че за един арист от Източна Европа е по-трудно да „пробие“ в глобалния свят на изкуството. Как се случи това за теб и имаш ли някакви съвети за изгряващите творци?
Като се връщам назад, мисля, че най-важното беше последователността и това да давам повече от очакваното в определени случаи, дори когато бюджетът или ситуацията не изглеждат подходящи. Понякога трябва да се жертваш, но не винаги, защото има много хора, които ще използват твоя ентусиазъм. Сигурен съм, че проект, с който човек се е справил добре ще доведе до следващия. Нещото, което постоянно повтарям, е, че търпението често се пренебрегва, но аз го намирам за важно. Никога не знаеш кой е видял работата ти и кога, но е нужно време, за да се подредят звездите и някой да се сети за теб, когато има проект, който може да изисква твоите услуги. Платформите, където можеш да публикуваш работата си, променят релевантността си през цялото време, но мисля, че е важно да продължаваш, да публикуваш, да се промотираш и дори да преследваш клиентите на мечтите си.

Как гледаш на почти внезапния възход на генеративните алгоритми? Виждаш ли ги като заплаха за творците, като нов инструмент, който трябва да бъде проучен, или като нещо съвсем друго?
Със сигурност е диво… Предполагам, че няма много хора, които могат да кажат с точност накъде води това нещо. Това, което наистина не харесвам, е неправомерното използване на защитени с авторски права материали с цел обучаването на алгоритмите, особено такива на хора, които ясно казват, че не искат работата им да се ползва за това.
От друга страна, усещам вълнението в технологичния смисъл и чувствам, че интегрирането на технологията в софтуера, който използваме широко, може да е готино, особено с повтаряеми задачи. Някои от алгоритмите наистина изглеждат обещаващо, други определено са само хайп, но повечето от напълно генерираните неща (в момента) се усещат като тревожни и бездушни.

Бомбардирани сме с визуална информация почти непрестанно благодарение на социалните медии. Как според теб това променя значението на това да си изтъкнат художник днес?
Предполагам, че демократизацията на инструментите и лекотата на изучаване направиха изкуството да се усеща по-достъпно и по-изпълнимо, по-малко ексклузивно и уникално. Това е аспектът, който харесвам. Това, което ме дразни, е количеството копиране. Когато се появи нещо оригинално, много хора се качват на вълната и започват да правят точно същото, очевидно ограбвайки пионерите. Това се случва във всички индустрии. Чувствам, че сега е най-лошият момент да си първият, който прави нещо.

Колко важно е егото на твореца за теб и за твоята работа?
Не можеш да бъдеш твърде много в собствената си глава, но трябва да защитаваш себе си и своя интегритет. Така че е въпрос на баланс. Лично аз не обичам да общувам с хора, които са самовлюбени и се опитвам да го избягвам. Когато работя в екип, освобождаването от егото е от съществено значение за създаването на приятна работна среда.

Какви са предизвикателствата да си политически ангажиран художник и как това влияе на комерсиалната ти работа?
Честно казано, не смятам себе си за политически ангажиран художник. Определено имам произведения в този дух, но по-голямата част от работата ми няма никаква политическа нотка.
По времето в което започнах да работя в комерсиалната илюстрация в Сърбия, дизайнът на герои до голяма степен беше заседнал в естетиката на 80-те. Бях истински повлиян от художниците на Pictoplasma и скейт марката Toy Machine. Беше по-трудно да убедя клиентите, че трябва да ми повярват, но с течение на времето ставаше все по-лесно. Наличието на безкомпромисен или агресивен визуален стил определено стеснява възможностите или поне е по-трудно за необученото око да си представи работата ми в друг контекст. Предполагам, че това е компромисът, с който съм съгласен.

Изложба ти Third Eye Crying обиколи света, коментирайки настоящия социален и политически климат. Как мислиш, че хората трябва да „събудят“ третото си око и да погледнат отвъд повърхността?
Мисля, че трябва да идентифицираме начините, по които сме манипулирани и да се опитаме да се изправим срещу тях. Или поне да сме наясно с тях и да помислим как да се съпротивляваме или да се борим с лошите фактори.

Не мога да не попитам какво е виждането ти за настоящата ситуация в Сърбия. Какъв ще бъде резултатът според теб?
Обичам това, че студентите и младите хора се изправиха и със своята жертва ни показаха, че пряката демокрация все още е възможна и че все още има шанс да променим нещо. Това ми даде много надежда за тяхното поколение. Обичам техния ентусиазъм, героизма им, хумора и интелигентността им. Чувствам, че събудиха тази емоция в цялата страна — аз никога не съм се чувствал по-свързан с населението и с нацията ни. Наистина се надявам, че резултатът ще бъде добър за обикновените хора и че студентските искания ще бъдат уважавани.

И накрая, кажи ми малко повече за това какво да очакваме от теб по време на Pictoplasma x Balkans.
Участието ми в Pictoplasma x Balkans наистина е момент, който затваря кръга за мен, в смисъла на това, че Pictoplasma е едно от най-важните влияния в живота ми. Възможността да бъда част от него и да върна от себе си ме прави супер щастлив! Ще имам лекция фокуирана върху историите зад процеса на най-важните проекти, по които съм работил. Ще има и уъркшоп по анимация, който ще разглежда моя процес в това и ще запознае участниците с принципите на анимацията. Ще създаваме образи и герои и заедно ще ги накараме да се движат.