Деси

Когато се появи Phuture Shock в началото на нулите, имаше ренесанс на попмузиката в България. Покрай мейнстрийма имаше и няколко алтернативни проекта, които стартираха силно. Как си обясняваш този пик тогава?
Имаше такъв пик, дори и Phuture Shock беше някакъе ъндърграунд в сравнение с другите, но тръгна силно. Обяснявам си го с това, че имаше глад за българска музика, все още нямамахме този достъп до външна музика, който сега пък доведе до пренасищане. Да не забравяме, че имаше и телевизия ММ. Там имаше критерий, имаше място за всички. Радио Тангра, въпреки, че беше рок радио, имаше качествени електронни предавания. В кое радио сега можеш да правиш лайв сетове? Имаше любопитство към широк спектър от стилове, хората повече се интересуваха.

Кои са факторите за прекъсването на тези процеси?
На първо място липсата на подкрепа от медиите. От друга страна, през интернет хората стигат до своята си музика и така избягват липсата на избор в медиите.

Но медиите, бидейки масови нямат ли и отговорност към формирането на вкус при по-младите? Реално те нямат голям избор и всичко се канализира в една посока.
И идва изпростяването на цели поколения, също така. Имам примери с децата на приятели, все с престижни професии, децата им учат в чужбина, обаче слушат чалга. Ама децата не са виновни за това. Като са някъде и като ги „чукне“ носталгията, първото нещо, за което се сещат е фолка. И това е държавна политика от много време. Жестоко потъпкване на културата. Изобщо, цялото „поливане“ на тая субкултура, и тя така да избуи, че да завземе всичко… Едно време като кажеш “българско” и се сещаш за фолклора. За изкуство от което усещаш, че наистина корените ти са от там. А сега не ми се мисли за състоянието на повечето ансамбли. Тази музика много трудно живее, а на държавата не ѝ пука.

Като че ли не се очаква от артист с твоя вкус за музика да има толкова категорично мнение за българския фолклор?
Ние сме българи, това са ни корените. Иначе какво ни остава? Попфолк! Много е тъжно.

Поколението на сегашните тинейджъри си нямат идея от алтернативни проекти като Phuture Shocк, Nasekomix, Panican Whyasker…
За това в голяма степен и ние сме си виновни, говоря за мен и Phuture Shock. За да си успешен артист не трябва единствено да си добър музикант. Явно в днешно време.трябва да имаш и гръб, някаква подкрепа. Това, което мен ме спря за едни пет години, е че зарязах всичко и заминах във Варна по любов. Не съм си губила времето де – учих музикална педагогика и народно пеене.

Ето пак за фолклор говорим.
Разбира се, това е богатство до което е ценно да се докоснеш по пътя си! И минавайки първо през Музикалното училище, където съм учила класическо пеене, това ти разширява мирогледа за музиката генерално.
Някъде през 2001 за първи път отидох в Лондон да записвам с техни продуценти. Един от тях искаше нещо странно и ме накара да изпея “gypsy scales”! (смях) И аз изпях много типични отпеви от българсkия фолклор. Много му хареса, изобщо по това време на всички там им беше много интересно. И ме заведе на кастинг за ремикса на Hidden Agenda на Крейг Дейвид, тогава беше по чартовете навсякъде. И пак – “gypsy scales” искат, и аз пак народни отпеви, голяма радост беше.
Веднага ме взеха, но аз изобщо не знаех какво да изисквам като права, платиха едни пари на ръка и чао, а трябваше поне името ми да изпишат. И се връщам в България, и си мисля, че това, което направих, е пълна излагация. Към момента никога не бях се докосвала до народното пеене и го почувствах като минус. Затова и реших да запиша “Народно пеене” във Варненския университет.

Каква е разликата между Деси от албума Playback на Phuture Shock и тази сега?
Пораснах. Иначе никога не съм спирала да се занимавам с музика. Постигнах това да живея от музика, макар и не медийно. Станах майка и всичко се промени. Започнах да ценя времето си повече, освен че ми порасна сърцето, разбира се. Когато имаш дете, нагледно виждаш как времето лети.

Как избра името на Янтра?
Има сила в името, в буквите. Янтра звучи много чисто, не е натоварено с асоциации. Преди години пътувайки често към Варна, все минавах покрай табелата “р.Янтра”. Още тогава знаех, че ако имам дъщеря ще се казва така.

Как подреждаш по важност основните човешки приоритети?
За мен категорично любовта е на първо място. Аз така си и бих камшика рязко към Варна, последвах любовта си. Най-вероятно ако не бях пропуснала най-активните си пет години, щях да съм позиционирана по друг начин като професионалист. Но човешките отношения и чувства са по-важни за мен.

Разкажи ми за Sentimental Swingers?
С Рони (Андрония Попова, Nasekomix, б.а.) от малки сме искали да пеем The Andrews Sisters, тя винаги е имала един особен усет към джаза. Всичко, което знам е от нея и баща й, и неговите плочи. Ние с нея сме като скачени съдове цял живот. А сега всичко се повтаря. Мойта Янтра, която е на седем е в Музикалното, деветгодишната Рада на Рони също учи там. Така че стана естествено, намерихме се и с Верчето (Вера Шандел, б.а.), и така – четвърта година.

Какво друго те фокусира на последък?
Започнах да работя по-активно върху соловия си проект, който носи името ми. През 2015 предстои албум съвместно с Music Clinic Records. В последнните години, освен със Sentimental Swingers, направих доста колаборации с различни артисти. Албумът ще включва част от тези песни, както и други които съм измислила през времето и имам усещането, че трябва да видят бял свят. Представям си го много чорлав албум! (смях)
Другият фокус е LavaLava. Това е проект, който създадохме с Рони преди Sentimental Swingers, чиято музикална посока е по-различна. Предстои ни сингъл до пролетта.

Какво да очакваме от участието в Black Label на 23 януари?
Моите парчета. Имам чувството, че имат нужда от „смазване“ и друг живот преди да бъдат записани.

В какви отношения сте с модата? И как скачаш от натуралния ти неохипарски стил в петдесетарски блян на токчета, втален костюм и съвършенна коса?
И винаги със жартиери! Усещането е много хубаво,чувствам се по-женствена. Изобщо, това че музиката на Sentimental Swingers предполага естетиката, на която сме заложили, много ми помогна да имам по-осъзнато отношение към женствеността си. Пораснах и в това отношение и все по-осъзнато гледам към модата.

Каква е личната ти мотивация да правиш това, което правиш?
Това е начин на живот. Потребност някаква. Чиста любов.

Какво те вади от равновесие?
Аз съм нервак и лесно излизам от баланс. Много работя върху себе си, за да не ме разбутват разни фактори. Не мога да свикна с липсата на отношения между хората. Простотията жестоко ме дразни.В същото време тя е много заразна и умее да провокира. Така че има много неща, върху които човек да работи. Това, което ме побърква е унизителното положение, в което са бабите ми, цялата социална картинка. Положението на културата, че някакви ентусиасти стоим и правим, от любов към музиката, някакви неща и няма никаква подкрепа от държавата.

Как искаш да възпиташ Янтра?
Опитвам се да й помагам да развива потенциала си и да се чувства свободна. Въпреки че понякога може и да не й е лесно с мен! (смях) Тя ми е най-големият учебник… Моята учителка, малка, сладка.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си… Светлина по пътя!