ГеоргиСандев

От колко време си в Ню Йорк?
От девет години.

Спомняш ли си, коя е последната ти работа в България?
Ако не се лъжа, е корица на MODA с Блага Митева.

Колко време преди да заминеш, вече се беше занимавал с грим?
Сериозно две години

Защо реши да заминеш?
Защото ми харесва! (смях) Защото има много повече възможности, много по-интересно е, по-голямо е. По-развито е всичко.

Колко време ти отне да се ориентираш, да се “задвижи колелото”?
Още от самото начало започнах да работя грим, но не по начина, по който исках. Отне ми приблизително около година и половина, за да започна да работя в посоката, която ми харесва. В началото беше много трудно, трудно се случваха нещата, дори обмислях да се връщам в един момент.

Кое пречупи нещата в твоята посока?
Една доста опитна гримьорка, Франсис Хатауей, ме взе под крилото си. Тя е известно име в средите и това много ми помогна, покрай нея, да се запозная с хора.

Потвърждаваш клишето, че всичко зависи от контактите, които имаш?
Ако си никой, както е в моя случай — да. Когато отидох не познавах абсолютно никой от индустрията, нула. Нямаше от кой и съвет да потърся. Много по-различно е от България, където всичко е много малко и контактите стават лесно. Всеки познава всеки. Докато в Ню Йорк това е индустрия.

Имаш ли агенция?
Да, вече от две години. Преди това работех без, защото принципно и така може. Но е хубаво да имаш, това е мениджмънт привилегия, защото реално те се занимават с бизнеса ти. И неща, които преди си правил сам, сега са тяхно задължение — фактуриране, контакти с хора, хонорари, освен намирането на ангажименти.

Kогато се запъти към Ню Йорк, знаеше ли коя е крайната ти цел в индустрията, като сегмент?
Винаги ми е било по-интересно да се занимавам с мода. Едиториал неща, по-креативни неща. Не съм имал идея да ставам селебрити гримьор, например, макар че в днешно време, това е от значение. Но пък винаги се случва тук-там да работиш със селебритита…

Реално, в момента ти правиш точно това и то на много високо ниво.
Като се замисля май да! (смях)

Кое ще остане спомен за теб като момента, в който “качи нивото”?
Може би когато започнах да работя постоянно за Седмиците на модата в Европа и започнах да работя с някои от най-големите гримьори в света. И когато виждаш, че са отворени към теб, и те правят част от собственият си екип, ти става много хубаво.

В чии екипи си работил?
След като спрях да работя със Франсис Хатауей, тъй като тя е базирана в САЩ, а аз много исках да ходя и в Европа, да правя шоута, започнах да работя с Лучия Пиерони. Страхотен гримьор, работи с Март и Маркус, Дейвид Симс, Соренти… И аз съвсем случайно ѝ станах основен асистент. На едно шоу за MAC в Милано, което тя ръководеше, се запознах с екипа ѝ и се самопредложих! (смях) Така тя започна да ме вика на почти всяка работа, която поема в Щатите в следващите четири години. В същия момент започнах да работя и с Пат Макграт, така че с двете паралелно. Освен с тях съм работил и с Питър Филипс, Стефан Маре.

Ти си реализирал моята “детска” гримьорска мечта — да съм в екипа на Пат!
Пат е много специален човек, много е забавна! Ако трябва да говорим за хората в индустрията и начина, по който си ръководят делата, няма друг като нея. Тя самата е цяла индустрия. И като минавам оттам се замислям, че не искам да съм на нейно място. Аз съм по-лежерен, държа на други неща.

Имаш ли статистика колко общо Седмици си направил?
От първата през 2008, до последната 2014, излизат 11-12 сезона.

Омръзнаха ли ти шоутата?
Просто сега нещата стоят различно, вече не работя с тези хора, работя основно за себе си. В момента, в който стъпиш в агенцията, която представлява хората, за които си работил, вече е друго. Няма как да си част от техен екип, трябва да имаш собствен.

Коя е първата ти корица, която си спомняш и ти харесва?
Честно казано, много си харесвам и нещата, които правихме в България в MODA, още с Добромир Киряков и други хора. Като заминах, в началото работeх за по-независими списания, например едно скандинавско – ssaw, за тях нещата си харесвам. Но честно казано вече са много години и се обърквам. Особено в момента, когато за сезона трябва да излязат към дванайсет корици, които съм правил — Vogue за Япония, Германия, Латинска Америка, други списания…

Какви са разликите межу работните процеси в “големия шлем” и по-малките пазари като България?
Много зависи от ситуацията и конкретната работа. Защото ми се е случвало да снимаме от минимален екип с една камера, до продукциите на Луиджи и Ианго — пет асистенти, директор за осветлението, продуцент на сцената. И екип по петнайсет души. Има от най-лежерното, до най-голямото като ресурс. Като цяло, основната разликата е, че се отделят много повече средства, отколкото в малък пазар.

А има ли разлики в йерархията на екипите, като позициониране на хората?
Единствената разлика е в големината на екипите. Когато всеки има асистент, включително и аз, комуникацията изисква малко по-професионален език. Но честно казано, не съм се променил много по отношение на професионален етикет. В определени случаи да, но като цяло е същото. В някои случаи те много повече действат, работи се здраво, има много разговори и предварителна работа по проектите. В България понякога се събираме сутринта и го измисляме! (смях)

Колко националности могат да се съберат в един екип в Ню Йорк?
Възможно е всеки човек да е от различна държава, най-често около 7-8 се случва.

Доколко произхода всъщност е фактор?
Може да се каже, че хора които са от Лондон, Париж или Милано са малко по-привилегировани, в модния бранш тези места все пак са с особен статут.

Усещал ли си трудности, заради това, че идваш от непопулярен за модата район?
Е да, аз все още съм единствения българин в моята среда. Когато кажеш, че си от България се чудят къде е това. Разбира се, че има значение.

На нивото в индустрията, на което работиш, срещал ли си други българи?
Една от най-готините ми срещи беше тази с Креми Оташлийска на първото ѝ шоу изобщо, с което стартира за Balenciaga. И така, в 5 сутринта започваме да се гримираме, тя сяда при мен, започваме да си говорим на английски, докато не се разбра кой откъде е. Какъв е шансът от двайсет и няколко човека екип, единственият български модел да седне при единственият български гримьор? Иначе в директната ми работа не се е случвало с друг българин да се засечем. Виждам от дистанция, че има едно момче българин (Кирил Василев, б.а.), който работи с Донатела, но не го познавам.

Не забравяш ли срещата със Соня Йончева за сайта на Vogue?
О да, това беше много сладко! Тя е невероятна, много я обичам. Когато дойде опцията за снимките и видях българско име, настоях да поема тази работа. Тя нямаше идея и като я поздравих на български много се изненада. Снимките се получиха невероятно, с много емоция и артистизъм. След това ходих да я гледам на представленията ѝ в Ню Йорк и започнахме да комуникираме. За съжаление наскоро в Париж не успях да отида на генералната репетиция, беше ме поканила, трябваше да работя. Много ѝ се радвам, има невероятен талант. Един път се засякохме и с Таня Илиева на Margiela и с Теодора Ангелова на John Richmond. Познавам Джио Методиев, много е талантлив.

Това, че идваш от България пречело ли е на самочувствието ти?
Никога не ми е минавало през ума, просто отидох с моята идея и цел, изработих си ги стъпка по стъпка и не съм мислел за това от къде съм. Българският паспорт всъщност ми помогна, от момента в който станахме част от ЕС и можех да работя свободно в Европа, по време на модните седмици и не само. Ако си американец ти трябва виза, за да можеш да работиш легално в ЕС. Поради това много често бях и единственият човек в екипа, който идва от Щатите. Това ми помага и ако има важна работа в Европа след броени дни — аз я взимам, защото мога просто да си купя билет.

В момента как се чувстваш, кое ти е тук и кое там? Като продукт на Америка ли се чувстваш след девет години?
Аз не съм продукт на Америка, но ако ме питаш къде е домът ми, той е в Ню Йорк.

Спомняш ли си някоя личност на която си бил фен, а работата ти ви е срещнала?
Мадона! Гримирах я за едно събитие, бях стресиран леко тогава, но пък вече съм си го отметнал от графата! (смях) И другата личност може би е Кейт, с която успях да работя скоро за една кампания.

Коя Кейт?
Мос, за кампанията на Alberta Feretti. Бил съм на снимки с нея няколко пъти преди това, но не като главен гримьор. Тя пък си ме спомняше, което беше много мило!

Имаш ли любими за работа супермодели?
Аз съм много близък с Аня Рубик. Когато тя има нужда винаги се отзовавам, защото тя е един невероятен, умен, добър, красив човек! Тя беше един от хората, които много ми помогнаха когато започнах да работя самостоятелно — и с работа, и със съвети.
Иначе, ще кажа само за някои и няма да коментирам повече! (смях) Казах вече за Кейт Мос, тя е въплъщение на това човек да иска да се забавлява, да се радва на живота и да не му пука. Просто е страхотна — там няма спирачки, забавление нон-стоп. Много жив и забавен човек, тя ми е една от любимите. Другата е Жизел — страхотен професионалист…

Носят се митове, че не е лесна за работа?
Не точно — тя е много взискателна, но работи страшно бързо. Тя е от типа професионалисти, които могат да се погледнат на първите кадри и да се поставят по точно такъв начин, който ще работи за самата фотосесия. Тя знае точно какво да смени, как да застане, невероятен професионалист! Освен това има голяма енергия и обаяние — ако влезе в студиото ще я забележиш в момента, в който е стъпила.

Кои са най-впечатляващите места, на които те е отвеждала работата?
Може би са три — едното е Бразилия, едно малко градче, в което бях преди четири години. Другото е Тулун в Мексико, явно си падам по екваториални места! (смях) Много емблематичен момент е Индия. Където и да съм бил, не съм виждал по-голям контраст между “долу” и “горе”. Заради компанията от хора, с които бяхме, видях високото, опитах от каймака, което не се вижда често в Индия…

Живееш в Градът, който никога не спи, обикаляш света, работиш с най-красивите жени, с гениални артисти… Има ли още нещо, за което мечтаеш?
Дa. Искам корица на американски и френски Vogue и оттам нататък — просто да си живея живота щастливо и спокойно!