Януари 2025 / Хора

ИренаМилянкова

Интервю от Слав

Ако има някой, който може да събере в един 38-годишен живот моделска кариера, роли в киното, преподаване на деца със специални нужди, докато е майка на шест деца, то това е никой друг освен Ирена Милянкова.

Формалният повод за срещата ни е най-новата ѝ роля във филма “Не затваряй очи”, чиято премиера е на 28 януари. Познавам я повече от 20 години и разбира се, разговорът е за много повече от това. Поговорихме за децата, изкопаемо ли си ако нямаш корекции и новата ѝ кариера на преподавател. За личните трансформации и защо, безпрецедентно, Българската Православна Църква застана официално зад филмов проект.

А по време на снимките отново си доказах, че това да си вдъхновение за камерата при Ирена е константна величина.

Как са децата?
Много е динамично, не са едно и две, да са живи и здрави. При всеки е различно, пред всеки предстоят интересни неща. Най-малките са на градина и на училище, най-големите, Мелани и Били, са зрели хора, които са тръгнали по пътя си. Спокойно мога да кажа, че са едни достойни граждани на нашата страна, защото всеки от тях има принос към обществото. Мелани е вече дипломиран кинезитерапевт и всеки ден работи с деца с различни нарушения.

Къде го работи това?
В София има специализирани частни центрове, в които работят различни специалисти — психолози, ерготерапевти, кинезитерапевти, специални педагози, където се провеждат разнообразни практически дейности, които да подпомагат развитието на тези деца. Тя работи в такъв център.

Похвали се и с Били!
Да, Били на последния си турнир по бокс — Европейското първенство за мъже до 22 годишна възраст, стана вицешампион! Като отговорен човек се развива целеустремено и в крайна сметка прославя България.

Има спортен хъс в твоите деца.
Явно да, Филип от тази година тренира във футболната школа на Христо Стоичков в Етрополе и живее там, но пък Нати разчупва „традицията“ – тя се развива в сферата на изкуството. Обожава да рисува и учи графичен дизайн.

Мама отличничка ли си?
Не знам дали е така, но един по един си хващат пътя и от толкова много деца сега сякаш къщата ми опустя.

В работата си с деца със специални образователни потребности се чувствам по-значима

На колко години си?
На 38.

Нали се сещаш колко е шокиращо за хората, ако се опитат да направят сметката с годините и децата, кое кога се е случило? Обикновено хората са в твоята ситуация с големи деца след 40-тата си година. Ти чувстваш ли се, как да кажа, възрастна на 38 с шест деца, две от които вече с професионален път?
Затова има една приказка — питай патило, а не старило. Но е факт, че се чувствам на по-зряла възраст отколкото съм, защото житейският опит дава едни преживявания, които, да речем, мои връстници са преживели десет години след мен и съответно съм преждевременно остаряла! (смях)

Дали всъщност не си преждевременно мъдра?
Не знам колко съм мъдра, но със сигурност съм по-улегнала и по-спокойна и сякаш по-близо до това да намеря мир със себе си. Защото според мен е много важно да се чувстваш спокойно в кожата си като личност, като жена, като майка — удовлетворена, значима. За да се чувстваш така трябва да минеш дълъг път на развитие.

Търсенето на мира със себе си е житейско предизвикателство за всички ни, но ми звучи, сякаш просто си нямала време досега за него?
По-скоро животът ми така се е стекъл, че все някой ме “откриваше” за нещо. Първо за модата, после за киното, тоест все е била посока, избрана за мен от друг, защото е видял потенциал. И оттам насетне, като дете израснало в много сплотено семейство, с изградени ценности и като отговорен човек, имах потребността да оправдая очакванията на хората. Да бъда добра, в това което правя. Голямата трансформация започна в един етап, когато трябваше да намеря постоянна работа, за да мога да издържам семейството си.

Кога се случи това?
Около 30-та ми годишнина. Когато си поставен в екстремна ситуация, нямаш много избор и трябва да се събереш, да си кажеш, че поемаш живота си в свои ръце. И тук идват близките ти, които те подкрепят. А моите близки ми казаха: “Виж какво, цял живот си с деца, много те обичат, имаш подход. Майка ти и баба ти са учители, защо не запишеш една педагогика?”

Излиза, че дори това не е по твой избор?
Те само ме побутнаха и се оказа, че действително е много моето нещо! В работата си с деца със специални образователни потребности се чувствам по-значима. Завърших бакалавър Специална педагогика, а после и магистър Начална училищна педагогика в СУ.

Винаги ще заставам зад кърменето и зад всичко естествено и природно, свързано с отглеждането на децата

В педагогиката, работата с деца със специални потребности вероятно не е най-популярният избор. Само заради предизвикателствата ли го направи?
Още по време на обучението в университета имахме посещения в специални училища и моите преподаватели, които са и практици, ни запознаваха нагледно с различни случаи. Това събуди в мен голямо любопитство за света на тези деца и техните семейства, как те съумяват да оцеляват в днешно време. Статистиката показва, че сравнено с преди, сега тези деца са много повече.

На какво се дължи това според теб?
Медицината напредва с бързи темпове и благодарение на това процентът спасени деца, след преждевременно раждане, например, се увеличава. Съответно, след това голяма част от тези дечица имат различни нарушения, което не е задължително, но се случва. Това е само един аспект, разбира се, причините са много и комплексни — някой от тях са и късна възраст на родителите, фамилна обремененост, качество на живот, околната среда…

По твои наблюдения има ли достатъчно институции, в които семействата с тези нужди могат да разчитат на помощ?
Винаги има какво повече да се направи… Когато общувам с родителите на децата от моята група, за тях съм освен преподавател, но и подкрепа, опора, насочвам ги към институции, различни специалисти.

Ти конкретно къде работиш?
В специалното училище за ученици с увреден слух “Проф. д-р Дечо Денев”. Това е едно от трите специални училища за ученици с нарушен слух, другите две са в Търговище и Пловдив.

Имам чувството, че вече съм рядък вид — нямам никаква корекция по себе си, а оставям времето да рисува по лицето ми

Има ли връзка твоята професия сега и това, което Мелани завърши и работи?
Когато тя учеше и имаше различни практики в болнични заведения, я посъветвах да обърне внимание на работата с деца, защото на мен ми дава много и може и на нея да хареса. Така че може би съм повлияла.

Какво ѝ каза, че ти дава работата с деца?
Чувството да си полезен, да имаш принос към тази част на обществото и да помогнеш на тези семейства с деца с нарушения, които много често са в безизходица.

Мислиш ли, че твоите шест деца са ти дали смелостта да се заемеш с тази част на образователната система?
Може би, но реално двете неща нямат много общо. Много е различна и специална атмосферата в такова училище. Необходими са специална подготовка, умения, методи. Веднага бих ти дала пример от трети курс, още в процес на обучение. Първия ден на работа имаше детенце от аутистичния спектър, което не искаше да легне за следобеден сън и аз инстинктивно го гушнах, за да го успокоя. Но голяма част от тези деца обичат дистанция, съответно гушкането в случая не помогна. Обучението е от съществено значение за работата и възпитанието на децата със специални образователни потребности.

Явно алтруистичните каузи те влекат. Дълги години беше лице на каузата в подкрепа на кърменето. Имах чувството, че кърмеше с години?
Ако трябва да съм точна — общо девет години кърмех, с малки прекъсвания.

Вече официално не го правиш, но подкрепяш ли каузата все още?
Винаги ще заставам зад кърменето и зад всичко естествено и природно, свързано с отглеждането на децата! Имам потребност да се грижа за хората около мен, така се чувствам цяла. За себе си — в последно време се уча да се грижа, защото колкото и да е, годините си минават и се налага! (смях) Но ето — уча се. Виж — кога си ме виждал с маникюр?! Даже и обеци съм сложила! (смях)

Според мен е нормално в твоя живот да е нямало време да изградиш бюти навици. Ето например, първо като модел е нормално друг да се грижи за косата, ноктите, грима…
Което ме подсеща за нещо интересно. Последните пъти, когато съм имала работен моделски ангажимент ми направи впечатление, че екипът ме пита какво искам аз като коса и грим. И не разбирам защо ме питат при положение, че в моята глава аз съм модел, а те специалистите и съответно нямам думата!

На какво се дължи според теб тази разлика с преди?
Обяснявам си го, че с годините съм придобила някаква популярност и те са свикнали известните хора да имат изисквания, претенции. Пък аз в професията на модел съм научена да се явя на работен ангажимент, за да изпълня моделската си работа, а екипът решава как изглеждам, с каква коса, грим, светлина. Това не е моя работа.

Трудно е да бъдеш разбрана във време, в което всички са звезди.
Знам, че няма да се върнат онези времена, сега живеем в парад на суетата, а естетиката доста се загуби. Имам чувството, че вече съм рядък вид — нямам никаква корекция по себе си, а оставям времето само̀ да рисува по лицето ми.

Имам много лични истории и преживявания, в които се ровя, за да изкарам каквото трябва пред камерата

Заговорихме за моделството, а то вече не е част от живота ти, с какво си го спомняш?
С много полезни уроци, толкова много ми е дало то! Като започнем с пътуванията, срещата с различни хора и култури, до това да изградиш умения за общуване с хора с различен манталитет. Учиш се на дисциплина, да носиш отговорност, да даваш най-доброто от себе си, все полезни умения.

Броила ли си си кориците?
О не, не съм, но си спомням с умиление всеки път, когато знаех, че съм на корица, какво вълнение беше! Нямаше социални медии, трепнехме в очакване на новия брой да видим кадъра, тъй като освен всичко, се снимаше на лента и нямаш никаква идея как са станали снимките до този момент. Съвсем друг свят на модата в сравнение със сега. Няма да крия, изпитвам носталгия по тези времена, въпреки че знам, че няма да се върнат.

Мислиш ли, че носталгията е непременно лошо нещо?
Като че ли не вървиш в крак с времето си, ако само милееш по онези времена. Но ето — новата професия на инфлуенсърите е много далеч от мен. Разбира се, не съдя никого, но това да бъдеш ежедневно в полезрението на хората, не е моето.

Ако моделството е по-нишовата ти професия, в която само хора от бизнеса и фенове на модата са те познавали, то по-голямата популярност за теб дойде през екрана. Актьорството флирт ли е за теб?
Нещо, което не съм споделяла досега е първият ми кастинг. За киното ме откри покойният вече Радослав Спасов, оператор и режисьор, лека му пръст. Бях на 16 години, когато той ме покани на кастинг за „Откраднати очи“ — филма по сценарий на Нери Терзиева за възродителния процес, в който игра Весела Казакова, той ме покани на кастинг за тази роля. Но нещата бяха сложни, заради годините ми. Целият този процес на кастинг и репетиции пред камерата беше безценен. Спомням си, че ходих с Били, той бебе в количката, на тези кино проби, които продължаваха с часове и въпреки, че не играх във филма тогава се зароди любовта ми към киното.

Коя беше първата роля?
Бях на 18, беше нискобюджетна чужда продукция, която не беше впечатляваща. Може би ролята на Съни в “Под прикритие” е истинската първа роля.

Всъщност приемаш ли се за актриса?
Нека другите кажат дали съм актриса. Не съм учила в НАТФИЗ, но пък ме търсят за роли и се явявам на кастинги. Обожавам процеса на работа в киното. Този адреналин, който носи, наистина е храна за моята душа. Имам много лични истории и преживявания, в които се ровя, за да изкарам каквото трябва пред камерата.

Тъй като суетата никога не е стояла на преден план за мен, това да обръсна главата си, беше най-малкото, което можех да направя

Имаш ли любима роля от всичко досега?
За мен ролята с главно Р е тази в “Не затваряй очи”. Когато дойде предложението за нея, бях убедена, че ми се дава от Господ. Вярваща съм и нямаше и капка съмнение дали трябва да я приема, приех го като благословия.

Преди този разговор ти сподели, че зад “Не затваряй очи” стои с подкрепа и Българската православна църква, защо се случи това?
Защото филмът засяга аспекти като силата на вярата, прошката, духовни и морални ценности. Освен безапелационната подкрепа на Българската православна църква имахме и тази на Университета за национално и световно стопанство. Две толкова значими институции — вярата и науката, се обединиха, за да подкрепят тази изключителна продукция. Това обединение, според мен, е хубава илюстрация на това как различни области на обществото могат да работят заедно, за да реализират проект, който носи дълбок смисъл и вдъхновение.

Разкажи ми повече за ролята си във филма.
Вложих цялата си душа в нея. Тъй като суетата никога не е стояла на преден план за мен, това да обръсна главата си, беше най-малкото, което можех да направя. Всъщност трансформацията ми, за да се въплътя в образа на Николина — вдовица с две деца, болна от коварна болест, изискваше много повече от подстригването на косата ми. Отслабнах с около 10 килограма, в следствие на което крайниците ми не се оросяваха, посиняваха и изпитвах абсолютен физически дискомфорт, което спомогна за изграждането на ролята. Да се поставя в крайност – физически и емоционално, беше належащо, за да мога максимално да доближа преживяванията на Николина.

Гледам моята лична хармония да не зависи от нечия чужда нагласа

Има ли допълнителна отговорност в това, да се превъплътиш в онкоболен персонаж?
Огромна! Хората, болни от тази коварна болест са много и нямаше място за фалш. Затова се надявам да съм успяла поне малко да пресъздам усещанията им. Преди да стартира снимачният период постих и се причастих. Всъщност голяма част от екипа се причастихме преди снимки…

Разкажи ми повече за екипа, с кого си партнирате “Не затваряй очи”?
Моя майка във филма е Ирен Кривошиева — тази жена е цяла вселена! Ако моята биография е интересна, то нейната е сто пъти повече! Роди се шега, че сме Ирена с шестте деца и Ирен с шестте брака — майка и дъщеря във филма, голям смях! Партнирам си и с Кръстьо Лафазанов, който е в ролята на свещеник. Изключително човечен, земен и истински професионалист… Имахме една финална сцена на морето, не лека при това, а той получи тежък алергичен шок, поду се целият. Обаче си довърши сцената, може би още три часа издържа. Голям! Александър Кънев е изумителен в ролята си на Павел, брат на Николина. През целия снимачен процес го наблюдавах и се чудих на кого ми напомня, докато накрая не осъзнах, че прилича, както на Леонардо Ди Каприо, така и на Джак Никълсън! Лесно се работи с такива имена в киното!

Имаше ли някакъв катарзис за теб, през тази роля?
Влязох във филма осъзнато с тази цел, за да ми послужи като преживяване, което да ми помогне да отворя нова страница в живота. Да ми помогне за личната ми трансформация като човек и действително се получи така. Сега съм много по-уверена, много повече на “ти” със себе си и не толкова зависима.

Зависима?
От хората около мен. Гледам моята лична хармония да не зависи от нечия чужда нагласа.

Мисля, че очите са специфичното, което хората виждат в мен. Не вярвам в красотата, а в харизмата, аз не се мисля за красива

Имаш ли някакъв извод от твоя опит, кои са нещата, които правят човек силен, центриран, уравновесен? Как се стига до този момент?
Вярвам, че през трудностите и тежките моменти в живота, човек се изгражда. Смъртта на баща ми беше емоцията, която пресъздадох в този филм. Когато бръснех главата си в огледалото, аз бях досущ като него… Той почина преди години, почина млад и си отиде бавно и мъчително. И сякаш имах нужда да пресъздам, да преживея неговата смърт и го направих на екран.

Това помогна ли ти по някакъв начин?
Той ми липсва ежедневно, но неговата смърт ми помогна да се превъплътя в този образ.

Каква ли е символиката във това, че първия ти кастинг е за филма “Откраднати очи”, а последната роля е в “Не затваряй очи”? Очите ли са ли са твоята сила?
Мисля, че очите са специфичното, което хората виждат в мен. Не вярвам в красотата, а в харизмата, аз не се мисля за красива.

За какво не трябва да затваряме очи?
За вярата, не трябва да губим вяра. Всеки ще си намери във какво.

Ирена е облечена с Gauge 81, Norma Kamali, Rick Owens и Roberto Cavalli от Plus Zero Concept Store и Max Mara от MDL
Фотография и стайлинг от Слав&ХубенГрим от СлавКоса от Георги Петков