Жана Караиванова

Как си Жана? В какъв момент те намирам?
В любимия Ню Йорк съм, в момент на удовлетворение и равносметка. Изключително рядък момент, наслаждавам му се. 2014 беше много разнообразна, пълна с драма и възторг, изискваща издържливост на космонавт. Сега ми е спокойно и класифицирам всичко постигнато. Току-що закрих десетото, юбилейно издание на фестивала за българско кино в Ню Йорк So Independent New York. Преди дни закрихме So Independent San Francisco, а в началото на месеца се проведе петото издание на So Independent Sofia. Това е годината, в която фестивалите, които съм продуцирала от двете страни на Атлантика станаха петнадесет. Сега имам нужда от момент за себе си, за да си отдъхна и да преценя внимателно в каква посока да се развие създаденото до тук. В навечерието на Деня на благодарността ще благодаря за доброто и за лошото с което изпращам годината.

Как се зароди So Independent? Каква е мотивацията ти да го правиш?
Е, това е моето „бебе“. Идеята за фестивал на българското кино в Ню Йорк тръгна от случаен разговор с колега от Miramax в Ню Йоркското кафене Lucky Strike през далечната 1999. И тогава, с помощта на приятели от онова време, създадох почти авантюристично първият български кинофестивал в Америка, първия извън България. Мечтатa ми беше да свържа Ню Йорк и София с културен мост чрез универсалния език на киното. Десет години по-късно обстоятелствата помогнаха да се осъществи и втората част на проекта – създадох фестивал за независимо кино в София. Така от 2010, София и Ню Йорк ежегодно се свързват чрез своите кинематографии и творци. Ню Йорк са посетили с филмите си над петдесет български творци, в София всяка година гостуват и изнасят лекции техните американски колеги. Всичко това се осъществява в неправителствения сектор – ние сме една от първите и най-успешни неправителствени организации за културен обмен. Ще доразвивам постигнатото до тук и ще разширявам дейността – огромната подкрепа на публиката, доверието на партньорите и спонсорите ни и фантастичния екип на който се дължат успешните проекти ме задължава и прави работата интересна.

Това ли е най- дългият ти период в България откакто живееш в Ню Йорк? Кое приемаш за дом след толкова време?
Да, от 18 години повече от два месеца наведнъж не бях се задържала в България. Беше много силно за мен преживяване да съм отново у дома, да знам, че няма да стягам куфара си след седмица. Успях да видя и усетя много неща, да се почуствам отново част от случващото се в България, да проумея мотивациите, емоциите и стремежите на заобикалящите ме. Някои открития ме изненадаха, други ме зарадваха. Опресних представата си за мястото. А дом е където е дъщеря ми, където са роднините ми, приятелите, работата ми… Дъщеря ми е в Ню Йорк, роднините – в България. Приятели, работа, имам и от двете страни на Океана. Това е положението в момента. Предполагам, че никога повече няма да мога да нарека свой дом само едно място.

Липсва ли ти актьорството след толкова интензивна кариера в България?
Актьорската професия е изключителна, дава възможност за самопознание, за опознаване на околните, на истинското богатство и на дълбоките причини за взаимоотношенията между хората. Страхотно е – обменът с публиката е невероятно усещане. Легално обитаваш въображаема реалност – това е голяма привилегия. Когато продуцираш, се занимаваш основно с прагматичната страна на живота, въпреки, че има изключителна креативност в това да правиш от нищо-нещо и през цялото време, отговорността за всички решения да си е твоя. Аз не съм се разделила с актьорството – през април и май се снимах в най-новия филм на Иван Черкелов „Семейни реликви“, а сега имам нови предложения и за театър, и за кино. Ще видим…

Как би описала българското кино сега, в 2014?
На мен лично ми е изключително интересно как се развива нашето кино. В последните години се появиха различни течения – комерсиално, арт, експериментално кино. Документалното кино е във възход. Появи се и ново и силно поколение от млади творци. В международен план киното ни има повече награди от всички останали изкуства взети заедно. То е най-добрия посланник на страната ни в чужбина. Сега е моментът да се изчистят проблемите и да се създаде оптимална среда за работа.

Ясно е, че Ню Йорк и София нямат много общо, но ако има нещо, какво е?
И в двата града се прожектират български и американски независими филми – това е общото! Това е в рамките на шегата. За мен двата града са несравними – в това е и чара им.

Къде според теб се криe българската културна идентичност? С какво сме уникални или ценни, но не го осъзнаваме?
Ами имаме неизтребим ген за оцеляване, много сме креативни, не обичаме да ни се казва какво да правим – това са все неща които могат да са плюс, а и точно обратното. Освен това българинът обича да мисли, да анализира, но това пък понякога ни прави специалисти по всичко. Любопитни сме. Въобще, интересно е как нация с толкова много индивидуални качества не успява да си организира удовлетворителен социален модел. Ти, разбира се, ми задаваш много сериозен въпрос и това е само моето скромно мнение по темата.

Кои според теб са най-вредните за самите нас национални комплекси, бидейки външен зрител?
Всеки комплекс е вреден, но мания за величие в резултат на дълбок комплекс за непълноценност, е направо взривоопасна смес. Създава фойерверки в черепната кутия.

Какви са краткросрочните ти планове?
Подготвям плана за следващата година, после ще си почина и ще си видя семейството и близките. Ще пътувам…