Люси Дяковска

Какво прави цяло лято?
Моето лято беше на път, лятото като почивка се случи късно, в началото на октомври. За музикантите лятото е продуктивен сезон. В Германия когато телевиизите почиват, започват турнетата. Имах едно турне, един мюзикъл, който правих в Магдебург — The Rocky Horor Show, на открито, пред катедралата в Магдебург. Там всяко лято се правят много големи продукции, за над петнайсетхилядна публика. Доста пяхме под дъжда, беше голям екшън! (смях) През август бях в България за кастингите, голямо летене падна напред назад. Трябва да си призная и доста изморяващо. И сега започвам да си почивам малко. Защото правя едновременно различни продукции, всичко е свързано с пеене, или с тичане за немските пощи… Цяло лято тичах…

Run Forest, run! (смях)
Точно! Хубавото нещо е, че за втора година се случва тази инициатива с пощите, потвърдиха и за следващата.

Какво те мотивира, освен другите ти задължения, да тичаш цяло лято?
Аз не тичам заради пощите, по принцип съм човек, който обича да бяга. Бягам дистанции, когато нямам време бягам пет километра, когато имам — бягам десет. И покрай кучето ми е особено важно, защото за Мели това е добър начин да изразходва енергия. Като цяло — вземи си куче, за да почнеш да ходиш навън, по горите и парковете. Покрай нея времето, което бих прекарала в почивка, сега го прекарвам навън.

Отстрани изглеждаш много активен човек.
Тази година сама по себе си беше много изморителна, първата такава година от много време насам. Беше много интензивна и аз категорично я усетих, не съм робот. Защото не говоря само за физическа умора, това ежедневие те задължава да комуникираш със стотици хора ежедневно, буквално… И когато тези ангажименти приключат, аз много се отдръпвам и се задължавам да имам моменти без хора около себе си, за да могат малко разума и слуха ми да си починат в тишина. Кучето ми дава възможността да намеря тишината отвъд хотелската стая, особено нощем. От миналата година с тези над сто концерта, които направих….

Чакай малко, за колко време?
Ако броим една календарна година назад, съм изкарала едно мюзикъл-турне с 40 концерта, турнето с Florian Silbereise с още 40 концерта, както и Summer Disco Tour, с 20 концерта. Всичко това е свързано с пътуване, всеки ден в различен град. Тичанията за пощите, и отделно — самостоятелни странични събития.

Не си се спряла.
С удоволствие бих продължила с това темпо, защото съм благодарна. Това са възможности, които не на всеки му се дават. Така че да не прозвучи, че се оплаквам! (смях)

Напротив, аз се възхищавам на енергията ти, малко хора могат да понесат такова натоварване.
Аз мога да понеса много. Въпреки че психическото напрежение ме удари повече. Но имам кучето, което много добре ме връща в баланс, дава ми чувство за дом, където и да сме. Ние си живеем в колата, с кафе-машината, възглавницата, юрганчето… Когато за една година минеш 140 хотела, след петия ти става ясно, че имаш нужда от домашното във всеки хотел, за да можеш да имаш ползотворна почивка. Така всяка сутрин си пия моето кафе, от моята машина, ще си направя моя протеинов шейк, всяка вечер ще спя с моя юрган, с моята възглавница. Това са детайли, които ти носят едно допълнително спокойствие.

Повтори “мюзикъл” няколко пъти. Турнето в Германия, концерта ти в Плевен… Мюзикъл момиче ли си?
С голямо удоволствие съм мюзикъл момиче. Но не бях, станах… Когато бях в училището ми в Германия, в мюзикъл колежа, аз не бях мюзикъл момиче. Първо, защото там ми се наложи много да се боря за моя индивидуализъм, за това да не бъда вкарвана в роли. Нещо, от което аз избягах от България, това да не уча класическо пеене и да играя роли цял живот, а да бъда Люси. И когато отидох в колежа, много ми беше важно още от първите дни да се знае, че съм дошла да уча пеeне, но съм поп певица, което на тях им беше много трудно да разберат. Не им се искаше на учителите, казваха ми: “Има задължителни песни, произведения, които трябва да знаеш”… Беше си някаква драма тогава. А аз си избирах песни (които между другото ще пея сега на концерта в Плевен), които смятах, че пасват на моя глас, имат по-модерен “pop touch”. Тогава се отдръпнах от мюзикъла, по отношение на пеенето. Станах танцьорка и пак пеех, но Бъди Холи си е друго — със скачането, танцуването, крещенето, което аз така или иначе си го носех в мен. Но тогава не усещах като мой целият този игрален драматизъм, бях едно скачащо двайсетгодишно дете. Доста по-късно обърнах отношението си към мюзикъла.
През 2002 пях в оригиналната постановка на „Котките“ в Германия, бях Ръмпълтийзър (което пак си беше по-мое). Но когато приех ролята на проституиращата в „Джекил и Хайд“, главна роля, много отговорна, много драматична, тогава всъщност ми се наложи да си задам въпроса: “Готова ли съм да го приема това нещо?” Усетих, че има много роли, в които може да я има Люси, да не я оставям настрани, да не я предам, но все пак ролята да си остане роля. Тогава и започнах да се влюбвам в определени произведения, което ми даде свободата, до ден днешен, да играя в мюзикъли. Даде ми и правото сега да се нагърбя със задачата да направим този мюзикъл концерт.За първи път ли ще имаш концерт в Плевен?
За първи път в България изобщо. Много е специално усещането!

Колко години ти трябваха за да направиш този концерт?
Не е свързано с годините, а с идеите, които искаш да направиш. Баща ми пое филхармонията в Плевен и за една година оркестъра се разви страшно много музикално, защото стана така, че започнаха да работят много различни неща и да се вижда едно много голямо желание и интерес към новото, към различното… Той ме попита дали имам желание. В началото бях притеснена, нещо измрънках в първия момент. Не съм скромен човек на сцената, но докато стигна до нещата, които да изпълнявам там…

Някакви притеснения усещам? Не е като да кажеш, тук един концерт ще имам… (смях)
Няма как да кажа такова нещо, при положение, че ще изпълнявам такива неща, които досега съм изпълнявала или в училище, или за себе си. Някои и концертно, но много малко от тях. Това са произведения оригинално изпълнявани от невъзможно добри мюзикъл изпълнители, а аз винаги имам много високи критерии за това, което правя. Хубавото на мюзикъла е, че е малко като класическата музика — влизаш в едни води на музика, която се изпълнява от много артисти, но има емблематични изпълнения. За мен е важно до такава степен да успея да ги предложа от първо лице, че да няма база за сравнение. В много от случаите успявам да го направя, само чрез характера си. Мисля, че е окей да ми е притеснено, голяма хапка е просто, но с удоволствие се впускам в такива преживявания и това категорично не е експеримент.

И всичко това съвпада с първите живи концерти на X Factor?
За съжаление нямаше иначе кога да се случи. Затова го сложихме в самото начало на концертите, защото след това започва работата ми с групите. Така че тази седмица се случи с ежедневни пътувания до Плевен и обратно. На първата репетиция присъства майка ми, която е огън и пожар, тя е корепетитор. Изпявам си аз първата песен, обръщам се с уплах към нея, но и с надеждата да каже: “Не беше зле.” А тя: “Мами, аз настръхнах!” Не съм и очаквала, баба ми реве, аз рева… страшен момент. Майка ми после каза: “Мами, ама ти много хубаво си започнала да пееш!” Това от устата на майка ми е като олимпийски медал! (смях) Това ми даде много добър старт.

Сега ако затворим кутийката “концерт в Плевен с филхармонията” и отворим вратичката “X Factor”, какво ще излезе? Досега си била съдия в други два музикални формата…
А и на още два извън България! Бях в Австрия, в Starmania 2008, това е aвторския формат на австрийската държавна телевизия, а 2012 в Popstars в Германия, десети сезон. Това е предаването от което аз тръгнах, което всъщност е и първото в света кастинг шоу.

Какво те мотивирира да го правиш, едва ли е богатото портфолио? (смях)
Едно малко по-различно развитие на мен самата като ментор. От самото начало имах интуицията, че ще работя с групите, което си е и логично донякъде, предвид опита ми. Вече съм в някаква фаза, в която съм готова да разкажа някакви неща — какво е да си част от нещо, да си в цялата тази въртележка, тази много комплексна въртележка. Остра, интензивна и много крайна. Готова съм да си призная, че имам една определена компетентност, с която евентуално да съм полезна на някого, което пък е равно на това да си ментор. Да си само жури в един момент доскучава.

Не е продуктивно?
Продуктивно е за предаването, но пети формат като съдия не е продуктивно за мен. Това е и причината да се съглася — тази възможност да споделя опита си.

Какви са впечатленията ти от кастингите, от сезона като цяло?
Не мога да сравнявам с предни сезони, тъй като не съм гледала. Има много различни и интересни кандидати, което е важно, за да има различен интерес, разлика между характери и темперамент. За мен, като ментор, е интересно, защото мога да представя различни неща на зрителите. В крайна сметка ние правим едно шоу за тях, но правим и едно шоу, в което искаме да видим дали има хора, които наистина имат потенциал. Остави певчески, не винаги е нужно да имаш страхотен певчески потенциал, за да компенсираш всичко друго и да издържиш едни десет-петнайсет години на сцена като продуктивен артист. Имаме изключително много примери за това.

Какво за Мадона? (смях)
Но нея ще я знаят и след сто години, защото има изпълнители, които са написали поп музиката и са положили сериозни основи.

Какви изненади можем да очакваме от сезона?
По отношение на групите имаме страхотни изненади, три от групите, които продължават с мен към концертите, ги създадохме по време на предаването. Изключително са интересни и трио Парадайз от Велинград, единствената органична група. Нещо, което много ме радва, е, че поне до сега, групите се чувстват много добре като енергия в себе си. Говоря за тези събрани по време на кастингите. Не виждам някакви проблемни членове, които да дърпат на една или друга страна. Много говоря с тях и има някои определени неща, които всеки път повтарям. Едното е, че всеки от тях трябва да бъде много толерантен към таланта на другия. Да му се радва колкото и публиката му се радва. Защото в една група това е най-важното — да не завиждаш на колегата си, че той евентуално пее три думи повече, а да знаеш, че всеки от тях допринася цялата група да се движи напред.

За X Factor ли говорим все още? Това е валидно и за всички нас.
Абсолютно е валидно, категорично! Аз го знам защото бях сериозен единак преди да вляза в групата. Винаги съм се считала за егоистична певица на сцената, защото сцената никога не ми стига. И като застанах като Люси, но част от група, започна една сериозна борба. Защото си искаш мястото и винаги ти се иска малко по-голямо да стане…

Това ще се опиташ да ги научиш?
Няма да се опитвам, трябва да стане. Това е единствения начин ако искат да оцелеят като група. Особено в България, където пазарът е много по-малък и много повече трябва да се бориш, трябва да си много по-сплотен, за да не бъдеш разкъсан.

Ще стане ли “модерно” да работим в група? Много е категоричен българина в своята индивидуалност, но какво ни дава, индивидуално, работата в група?
На мен ми даде много повече радост, защото надпреварата приключва, когато приемеш, че си част от нещо. Но е много важно да знаеш какво можеш, да си знаеш качествата, да имаш самочувствие в нещата които правиш. На бяганията ми за немските пощи цялата тема се завъртя около това — не съревнованието е важно, това да тичаш по-бързо от другия, а това да тичаш заедно с другите, да си помагате.

Да успееш в група по-висока топка ли е от индивидуалния успех?
Разбира се. Изисква много повече човечност, много повече работа.

Работа с егото?
Моего его не стана по-малко, но стана по-балансирано, по-уравновесено. Вече си знае мястото. Винаги има достатъчно публика, която ще забележи и теб.

В друг контекст ако задам въпроса си — ще дойде ли момент в България да печели групата а не единицата?
Аз мисля, че няма причина това да не стане. Мисля, че по-скоро хората се страхуват да не им бъде отнето нещо, индивидуалността, или пък нещо, което смятат за собствено. Трудно делим и малкото което имаме, а в една група е водещо именно това да си готов да разделиш каквото имаш.

Как се забавляваш?
Много обичам да съм сама вкъщи. Много обичам, защото основната част от времето ми, както казахме, преминава с хора и обичам да се усамотявам, да си правя партита вкъщи.

Какво включват партитата вкъщи?
Слушам си музика в YouTube, танцувам си и си пия нещо газирано, не е задължително шампанско, но от този сорт – bubbly. Последната Нова година също така изкарах. В същия ден се бях върнала от турнето, в което участвах, Cinderella, и с Мели се прибрахме следобедно на 31-ви в Берлин. Бях толкова изтощена, че се оказа, че изобщо нямам сили да се задължавам да бъда адекватна спрямо други хора, ако се присъединя към някакво празнуване. И така си взех от бензиностанцията две бутилки Moët и до четири сутринта слушах музика, танцувах, пях… На другия ден бях в средно добра форма, така че да успея да си изпера багажа, за да съм готова пак за път на 2-ри…

Гласуваш ли на избори?
Да, най-малкото заради семейството ми, което живее в България.

Освен гласуване за кметски избори, предстои и референдум за електронното гласуване, ти подкрепяш ли го?
Категорично да, но се натъжавам колко малко се знае и говори за този референдум. Виждам, че хората, които имат стремежа да се откъснат от това, което ни е заляло не са достатъчно…

Какво ни е “заляло” според теб?
Все още — изключителната мутренска корумпираност и пошлота. Определени единични интереси и слугуването на тези интереси.

Хайде малко женски въпроси…
Още нямам ботокс! (смях)

Е това ли е първата ти асоциация с женски въпроси? (смях)
Според мен това е мега женска тема! Всички разговори с добре изглеждащи жени на моята възраст се завъртат и около това. Аз вече се включвам в графата “добре изглеждащи жени”! (смях)

Вече?
Пак влизаме в графата “възраст”. Започнаха да ми правят впечатление някакви външни промени, което е съвсем нормално. Започнах много повече да се грижа за себе си, да използвам крем за ръце, както и дневен, и нощем крем. Преди това малко небрежна бях в това отношение — от дъжд на вятър се сещах. Замисляш се повече за типичните “женски” неща. Чувствам се повече жена от преди десет години, например.

Какво харесваш, или не харесваш, в себе си като жена?
Харесвам гърдите си. Да, харесвам ги! Със сигурност не съм била удовлетворена от начина, по-който изглеждам, на някаква възраст. Самото ми активиране да се храня по определен начин, да спортувам толкова усилено… И със сигурност не е било само заради сценичната кондиция, но и от някакво нехаресване. Абе — мускулите нещо не са в кондиция, тука поувиснало това, там поувиснало онова… И общо взето — приемането на факта, че нещата вече не се случват толкова бързо, колкото на двайсет. Но като цяло съм се научила да се харесвам, заради нещата, които правя на сцената. Защото ако съм недоволна от себе си, ще ми бъде много трудно да бъда доволна от това което правя там.

От къде идва това?
Винаги съм била по-скоро диваненце! Винаги по-момчешки настроена — и като енергия, и като обличане. Усещам промяната и като поведение, например като сядам внимавам дали съм изправена, кръстосвам краката… Промени, които правят впечатление и на майка ми. Може би за това и започна да ми подарява кремчета! (смях) Като цяло започнах повече да мисля за себе си, какво ми предстои в живота оттук насетне. Доста по-осъзнати житейски планове и избори. Размисли за дете…

Обмисляш идеята за семейство?
Аз от много години го мисля и колкото повече време минава, ми става все по-ясно, че има много неща, които бих искала да дам на детето си, на които да го науча. В много моменти съм се хващала, когато съм била с моя племенник, например, всъщност на колко въпроси имам отговор. И то адекватни! И мисля, че това е една важна първа стъпка — да знаеш, че би дал възможно най-добрите отговори на детето си, когато то пита. Със сигурност е свързано и с факта, че не съм на двайсет, а почти на четиредесет.

Какви са вариантите пред теб относно дете?
Осиновяване. Това за мен винаги е бил варианта, защото никога не съм изпитвала онази, донякъде егоистична нужда, моето дете да носи моя ген. И съм сигурна, че живота в Германия ме е научил на това, до голяма степен, тази свобода и либералност. Затова и никога не съм изпитвала чувството на “задължителност” или бързане в това отношение. Със сигурност не е свързано с моята сексуална ориентация. Познавам и много жени във връзки, бракове, които казват, че не усещат желание да раждат деца. Че тяхното тяло не го иска. Аз имам едно много засилено и наситено майчинско чувство, но то не е свързано с това аз да изпитвам нужда да бъда бременна.

Това всъщност е една голяма тема, осиновяването…
А в България са толкова много тези деца! Трябва да призная, че аз лично не съм започнала да работя в тази посока. Тепърва ще се занимавам с тази житейска стъпка. Искам да съм убедена, че ще имам времето и възможността да го случа както трябва.