
Мирослав Петков е от онези талантливи хора, които не обичат и се притесняват да говорят за себе си. Той е на 35 години и е парфюмерист. Кара байк и сърф, луд е по музиката, грамофоните и винила. Обича турска кухня, морето и пустинните пейзажи. Ходи на работа с колело, а като му остане малко свободно време за себе си ще се запише на курс за DJ с винил. Но от всичко изброено дотук, работата му, като че ли, го вълнува най-силно. След семейството му, разбира се – наскоро му се роди прекрасен, ангелоподобен син Сава.
Професията му е изключително рядка и толкова интересна. Работил е като парфюмерист в „Ален Мак” и „Рефан” в България, а от година работи и живее в Буенос Айрес, Аржентина. Там е открил възможност за себе си да се развива и твори свободно. Приятели сме от години и затова се съгласи да си поговорим за парфюми, съставки, парадокси и мечти.
Интервю от Николай Темелков
Как се става парфюмерист в България? Имал ли си такава нагласа от малък или бе импулсивно решение, стечение на обстоятелства?
Беше импулсивно решение. След казармата не бях много сигурен накъде да поема и в един момент реших да започна да се занимавам с парфюмерия.
Просто ей така ли ти хрумна?
Да, просто ми хрумна и не му мислих много. Никога преди това не съм и предполагал, че ще стана парфюмерист.
Как се развиха нещата за теб след като взе това съдбовно, един вид, решение?
Исках да замина да уча в единственото признато училище по парфюмерия в Париж, но таксите за чужденци бяха много високи. Системата е такава, че оттам може много лесно да влезеш в една от големите фирми, където вече започва истинското ти обучение.
Но аз просто започнах работа и там започнах да се уча. След няколко години имах големия късмет и чест да работя с много опитен парфюмерист от голяма френска фирма.
Кой е той и в какво се изразяваше съвместната ви работа? Как се стигна до тази колаборация?
Казва се Кристиян Верморел и е старши парфюмерист в най-голямата френска парфюмерийна фирма. Трябваше да направим няколко парфюма за кратко време заедно. Аз бях много неопитен и се притеснявах какво точно ще е моето участие. Още в началото се оказа обаче, че мислим в една насока и нещата тръгнаха много леко. Сега сме и много добри приятели, освен всичко останало.
Какво трябва да е завършил човек за да се занимава с това?
Няма конкретно образование, което да отговаря на тази професия. В последните години обаче все повече се налага да имаш познания по химия.
Значи ли това, че намалява използването на натурални суровини или причината е друга?
Парфюми се използват в много и различни продукти, което често пъти налага техническа работа и познания по химия.
България все пак е един от основните производители на розово масло в световен мащаб. Не е ли парадокс, че отглеждаме и изнасяме най-качествената суровина в света, а в същото време няма нито един български парфюмериен бранд? Има ли у нас традиции твоята професия?
У нас традициите и приемствеността, за съжаление, не са много добре пазени. Професията е свързана с индустрията, а в България тя отдавна загуби позициите си. За щастие обаче производството на розово масло наваксва много бързо.
Това, че няма наш парфюмериен бранд според мен е свързано със слабата предприемчивост на българите, а може да идва и от недостатъчния интерес на хората. Ние не обичаме много българските марки. Но мисля, че този начин на мислене вече се променя.
Аз също забелязвам подобна тенденция в последно време, което мен лично ме радва. Какво мислиш за съвременното развитие на индустрията, след като споменахме за нея, какви са твоите възгледи?
Вече отдавна парфюмът не е луксозен и труднодостъпен продукт. Големите международни марки в един момент станаха безинтересни за публиката и се появиха по-креативни, така наречените „инди” брандове. В последните години те предлагат по-различни творения и все повече хора им обръщат внимание, и усещат радостта от сблъсъка с тях. Казвам „сблъсък”, защото много от тях са доста новаторски и откровено казано изненадващи.
Наскоро стана баща, имаш прекрасен син на няколко месеца, какво е мнението ти за бебешките парфюми? Не ти ли се струва прекалено?
Да, правят се парфюми, които са предназначени по-скоро за майките. Бебешките парфюми са поредната маркетингова измишльотина за запълване на някаква пазарна ниша.
В този ред на мисли, има ли морал и норми в парфюмерията като професия и бизнес?
Да, разбира се, че има норми, даже все по-строги и ограничаващи. За морал не зная – това все пак е един от най-печелившите законни бизнеси.
Разкажи ми с какво точно се занимаваш в момента?
Засега, тук в Аржентина, единствените интересни клиенти, за които работя, са някои местни марки, които предлагат по-различни неща.
Какво има в колбите в лабораторията ти? Работиш ли с откровено казано „странни съставки”? Кои са любимите ти?
Хахаха, колби и странни алхимични течности няма в лабораторията. Иначе палитрата на парфюмериста е пълна със „странни съставки”. Наскоро открих едно масло, което се добива от екскрементите на някакво пустинно животинче.
Моите любими съставки се менят постоянно, но като че ли „зелените” си остават предпочитаните ми. Харесвам много мимоза и галбан.
Има ли инциденти и трудови злополуки в работното ти ежедневие?
Ако имаш предвид кипене на колби и образуване на вещества със странен цвят, не. Такива неща не се случват.
По-скоро имам предвид да се залееш с някоя „смрад” без да искаш, след което да те гледат странно по улиците…
Хаха, о да! Не веднъж! Забавно е когато се залея с цибет, а после си мириша хубаво на обор.
Фен ли си на някой парфюмерист конкретно и защо точно на него?
Имам много любими парфюмеристи заради техните винаги много добри идеи, кратки формули и смел подход. Като че ли най-близки до мен са работите на Морис Русел. Харесвам много парфюмите и на Аник Менардо и много други.
Да разбирам ли, че си привърженик на ароматите с малко съставки, един вид парфюмериен минимъл?
Да! Предпочитам кратките формули, в тях няма излишни съставки и идеята е по-внушителна.
Какво е важно за теб, създавайки нов аромат? Има ли тренд в парфюмерията и доколко трендовете са важни за теб изобщо?
За мен е важно да се забавлявам, интерпретирайки идеята за нов продукт в нещо интересно и лично. Има мода в парфюмерията, сега е в използването на определени съставки, например масло от агарово дърво. Аз също много го харесвам. Обичам ориенталските миризми, въпреки че не си падам много по маркетингови определения.
По бриф ли създаваш парфюмите си или имаш нужната свобода сам да твориш?
Да, обикновено създавам по бриф, по описанието на въображаемия парфюм от клиента. Но пък това доста често ми дава нови идеи и възможност да експериментирам. Понякога създавам парфюми за собствено удоволствие, или от любопитство към нови, или малко познати за мен съставки.
Има ли връзка между географското положение и предпочитанията на хората в областта на ароматите?
Да, определено има. Не само географското положение и природа, но и културните различия имат голямо въздействие върху усещанията и съответно върху предпочитанията. Голямо влияние оказват мястото където си израсъл, гозбите на баба, миризмите на квартала…
Ползваш ли собствените си разработки или си купуваш парфюми?
Хахаха, да, ползвам собствените, върху които работя в момента. Мисля, че веднъж си купих Grey Flannel нa Geoffrey Beene – преди го харесвах много. Един парфюм ме отегчава бързо, пък и всеки момент си има своя точен мирис.
Кои са най-добрите аромати на пазара според теб в момента?
Не зная. Аз обичам да намирам нови неща, които ме изненадват, които ме прехвърлят в друго измерение. Всеки си има своите най-добри.
Съгласен съм с теб, но все пак кои са твоите „най-добри”?
Първият, който ми идва наум
е „Опиум”.
Мислил ли си да разработиш собствен бранд и България да се появи най-сетне на картата на света не само като производител на суровини, а и на качествен краен парфюмериен продукт?
Честно казано мечтая за това от години.
Какво е необходимо, за да се случи това и какви трудности детерминираш ти самия в процеса на реализация на подобен проект?
Нужен е екип от хора „заразени” от една обща идея, много работа и постоянство – както при всеки проект. За мен финансовата страна е първата бариера засега, но пък пазарът е доста отворен за такива продукти и се надявам в един хубав момент да се появи точният „финансов гръб”.
Time-Worn Future
Vesela Babinova in a fashion editorial by Kostadin Krastev — Koko and Desislava Banova
12 Въпроса: Ваня Викало – Linnch
Срещаме се с Ваня Викало - Linnch дни преди участието му в Pictoplasma x Balkans
Елена Бинева и Алан Аланович
Елена и Алан пред Габриела Георгиева за любовта, бизнеса, бъдещите им проекти и за най-важната роля, която им предстои – тази на родители.
12 Въпроса: Тини
Влади Ванков в разговор с Тини за малките ритуали, клубната сцена преди и сега и турнето "15 години tINI and the Gang"
Владимир Карамазов
Владимир Карамазов в разговор със Слав за връзката между актьорството и фотографията, маската на популярността, изложбата "На тяхно място" и предразсъдъците към печата "затворник"
12 Въпроса: Ива Янкулова
Представяме Ива Янкулова и 12 въпроса за вдъхновението, живота извън София и новата ѝ песен "Адмира — последната Жулиета на Сараево"











