Април 2020 / Хора

Петя Стойчева Кривицки

Интервю от Слав

Няма нужда да споменаваме стресовостта на ситуацията около COVID-19, всички я живеем. Но сякаш притеснени повече за физическото си оцеляване, за работата и финансите си, дори за света и посоката му, забравяме да помислим, че здравето започва преди всичко в ума. Ето защо, разговарям с Петя Стойчева Кривицки — психолог с над 18 годишна практика, магистър по консултативна психология, със специализация в клиничната психология и образование в хипноза, когнитивно-поведенческа терапия и психодрама. Освен безценните ѝ съвети и перспектива върху изолацията, страховете и огромната нужда от спокоен ум, интерес провокира и технологичното ѝ творение Анима, първото българско мобилно приложение за психологична самопомощ. 

Поводът за разговора ни е Анима, твоята мобилна апликация за психична помощ, чието съществуване искрено ме изненада. Какъв беше пътят на това решение?
Повечето от пациентите, с които работя, са с тревожни разстройства и депресивни състояния. Голям е процентът и на психосоматичните разтройства. Обикновено, пациентите имат проблеми със съня, с взимането на лекарствата, получават панически атаки и в тези случаи те търсят помощ. Терапевтичните сесии, обаче, се провеждат веднъж седмично за около час, но през останалите 167 часа, пациента трябва да се справя без терапевта си.
Така се зароди идеята ми за апликация, която да е максимално близо и да помага бързо в преодоляването на кризите. Създадох Анима на база дългогодишния ми опит, изучавайки с внимание психологичните страданията и отчитайки нуждат от техника, която да помага в точните моменти, но да е неотлъчно близо до човек. Използвах различни терапевтични техники, доказали с времето своето позитивно влияние, както и обратната връзка на пациентите си относно ползите от тях. Създаването на Анима е процес, който продължава и в момента, създавам нови категории, с желанието да обхвана всички сфери на дискомфорт.

Към кого е насочено приложението?
Абсолютно всеки може да се възползва от Анима. Всеки от нас е преживявал житейска ситуация, която е нарушила комфорта му на живот. На всеки се е случвало да има напрежение и да не може да спи, дни в които да изпитва силна тревожност, моменти на загуба… Всички тези ситуации са напълно нормални и се случват непрекъснато около нас. С упражненията в апликацията човек може да мине по-лесно през тези моменти.
Една от категориите е взаимоотношения — слушайки упражненията от тази категория, човек може да се справи с разрушителни за него чувства и емоции. Има категория за активни спортисти, в която са включени упражнения от спортния психотренинг, с който работя, които включват визуализация, мотивация, целеполагане, възстановяване. Съвсем нова е и категорията за всеки ден, смисъла на която е да позитивираш деня си всяка сутрин.

Ако искаме да променим нещо в заобикалящата ни среда, е хубаво първо да започнем от себе си

По какъв начин работи Анима?
Анима предлага значителен брой техники за отпускане и успокояване, а упражненията дават възможност да се постигне вътрешно равновесие. Използвайки тези техники с вяра, всеки може да се до постигането на по-добро здраве, щастие и хармония във всичко.
Ако сме честни със себе си, със сигурост ще осъзнаем, че имаме възможност да подобрим живота си, че изборът за здравето ни си е наш. Това е избора дали да бъдем жертви на ситуацията или да я използваме в наша полза. Всеки избира как ще възприеме света около себе си и как да се чувства. Една ситуация, сама по себе си, не е нито лоша, нито добра, тя е такава с каквато емоция ние я зареждаме!
Ето защо, когато успокоим мислите си и шумното бърборене на ума, можем по-лесно да фиксираме вниманието си и съответно да контролираме сами живота си. Ако сме постоянни в ежедневните си упражнения за успокояване на съзнанието, умът преодолява хаоса и постига състояние на мир и увереност.

Тоест, чрез упражненията в Анима, идеята е да намерим преките ползи от спокойния ум?
Изумителни са научните изследвания и анализи на здравословното и емоционалното състояние на човек, свързани с успокояването на ума му. Ползите и резултатите от концентрирания ум — хормоналните промени, които настъпват в негово следствие, емоционалната устойчивост… Социалното взаимодействие на човек със спокоен ум и способността му да живее без излишните оценки, за които иначе губи толкова енергия, а те му създават само проблеми.
Спокойният ум е физическо и психично здраве, както и по-добра социална среда. Защото хората сме като огледало — отразяваме емоциите и ако искаме да променим нещо в заобикалящата ни среда, е хубаво първо да започнем от себе си!

Това уж всички го знаят, но дали всички го използват?
Истината е, че ако знаеш нещо и не го използваш, то няма никаква полза от твоето знание.

Какво би станало, ако нямаме време да си поемем дъх или ако в една песен няма паузи?

В контекста на пандемия, как мислиш, че Анима може да помогне на хората?
Времето с ограничени социални контакти и планиране на свободното ни време, е времето, което можем да използваме в наша полза, като обърнем повече внимание на себе си и най-близките ни. Всеки който познавам, използва един израз: “ Нямам време за това, нямам време за себе си…” Ето сега е моментът, в който всеки, без да си намира оправдания, може да се погрижи за себе си.
Защото в забързания начин на живот ние постоянно тренираме себе си в тревожност, а с упражненията в Анима, започват тренировките за успокояване на ума. В Анима се стремя да обясня на обикновен език как всъщност тези техники помагат — преувеличенията просто са излишни. Техниките са лишени от претенциозност и не изискват да имаме определени духовни убеждения, да се придържаме към определена философия или морален кодекс. Освен отделянето на няколко минути всеки ден, те не изискват да променяме стила си на живот по никакъв начин.
Целта на всички, които използват Анима, е подобряване на качеството на живот. Затова основната цел на техниките е практическата полза от тях в ежедневието. Кратките аудиозаписи в Анима целят да успокоят човек, изпаднал в кризисна ситуация, да му помогнат да заспи или да се върне към ежедневните си задължения с по-добра фиксация на вниманието. Успокоението на ума води до по-продуктивна работа и по-удовлетворяващи резултати. Анима предлага нещо като готови шаблони за по-добро справяне със стандартни ситуации от ежедневието, срещу които всеки човек, именно в момента, е изправен.

Като психолог как виждаш сегашната ситуация на самоизолираност?
Самоизолацията по физически параметри е въпрос на личен избор, но тази ситуация, в която сме в момента, е много различна. Тук имаме наложена отвън физическа изолация, по повод епидемиологична обстановка. Но всъщност, ние нямаме типичната обстановка на изолираност — съвремието ни дава възможност за социална активност при ограничена степен на физически контакти чрез интернет, телевизия, телефони… Ние живеем в ерата на виртуалния социум. Така че дискомфортът от липсата на физически социални контакти, който изпитват хората, може да бъде заменен от социални контакти във виртуалното пространство.

Каква, според теб, е най-здравословната психическа нагласа, за да не “изперкат” хората? Какви “патерици” можеш да им препоръчаш, за да се справят с това?
Вместо да проклинат мрака, да запалят свещ! Сами да намерят смисъла за себе си, какво могат да направят със себе си в тази изолация. Толкова много неща! Още повече, че е абсолютно необятен виртуалният свят, с който разполагаме. Виртуално можем да общуваме, да работим, да се обучаваме, да четем, да учим език. Хиляди неща, с които да се самоусъвършенстваме, да се забавляваме или да усвоим нови умения.
Толкова велики неща са създадени, когато човек е бил сам със себе си. Аз мисля, че това са най-ценните моменти. Какво би станало, ако нямаме време да си поемем дъх или ако в една песен няма паузи? Паузите между вдишванията и издишванията крият свой смисъл, там са моментите които спират дъха ни, а паузите в една песен ни дават емоцията от самата музика. За мен това е време, в което да се замислим над много неща, кой колкото…

Има ли групи в обществото, които са по-застрашени психически?
Да, със сигурност, по-чувствителните и емоционални личности, ще преживеят по-трудно ситуацията. Но няма нужда от фалшив позитивизъм, че всичко след няколко седмици ще бъде наред или по старо му. Нека хората не се колебаят, а да търсят психологична помощ и подкрепа в този момент. Защото най-важното е да съхраним психиката си. Психологичната помощ, психологичната подкрепа и психотерапията са необходими, дори и когато се взимат медикаменти, дори и през този период пациентите има преживявания, страдания и фиксации, които нарушават комфорта и качеството им на живот.

Изходът в моята наука е именно в товада намериш смисъла и да продължиш напред

Имаш ли професионална прогноза през какви фази ще минем в съзнанието си по време на, краткосрочно след кризата и в дългосрочен план?
Ситуацията в която се намираме в момента е неочаквана, непланирана и надхвърля способностите ни да се адаптираме бързо и да се справим. Съответно, първата реакция е шок, отхвърляне и неприемане, а емоциите често са страх, объркване, отричане, ступор и обвинения.
Следващият етап е свързан с гняв, яд, раздразнение, тревожност, срам и безсилие, като тук гневът взема връх над разума и когнитивните изкривявания получават своята почва за развитие. Тоест — всеки започва да дава своите съвети и анализаторски умозаключения.
Следващата фаза е депресивната, защото организмът е изтощен от емоциите и това което залива човек е липса на енергия, страх за бъдещето, отчаяние, липса на перспектива.
След депресивната фаза, нещата тръгват леко нагоре — следва фазата на връзката със себе си и другите, желанието човек да възстанови пълноценната си и съдържателна връзка с останалите хора. В тази фаза вече човек търси логиката, търси смисъла и решения за преодоляване на кризата.
Малко преди да се изтръгне от капана на кризисните емоции идва и етапа на приемането, здравият разум си е върнал контрола, катастрофалното мислене е зад гърба, и човек започва да търси изход, изследва възможностите, преценява вариантите и планира как да излезе от ситуацията на криза. Изходът в моята наука е именно в това да намериш смисъла и да продължиш напред.

Като човек, който работи с хорските страхове, какво послание ни изпраща Вселената в този момент? Мислиш ли, че можем да приемем всичко това и като оздравяващ, лечебен процес?
В момента съществува реална ситуация на опасност, това е рационалният страх, който произлиза от реалната опасност за живота ни. Сега той е изместил ирационалният страх, онзи, който е само в нашата глава, причинен от липса на обективни причини — страх от провал, страх от изоставяне, да не се изложим, как ще ни приемат другите и т.н. В душата ни има две основни чувства — страх и любов. Страхът е полезен, той ни предпазва, но само когато е овладян. Няма нищо лошо да го изпиташ, но е добре да умееш да се освободиш от него, да не го задържашщ. Много уроци ще си вземем от тази ситуация, много изводи ще си направим. Ще редуцираме излишните притеснения в нас и в ежедневието ни. Прекрасен момент да изчистим тези излишни ирационални страхове, а още по-прекрасен да оставим само любовта да властва в нас.

Мислиш ли, че ще живеем в нов свят след като всичко свърши? Бяхме забили нос всеки в собствения си свят и сега сякаш получаваме шамар, напомнящ, че всички сме едно.
За много хора много малко е свещено. Но светът не е счупен, нашата работа е да се обърнем навътре в себе си и да поправим това, което е за поправка в нас. Няма нужда да се опитваме да поправяме света, всичко което трябва да направим е да работим върху себе си, да бъдем хора и да си помагаме един на друг. Всяко страдание извисява духа и пречиства. И нека не забравяме — всичко, което имаме е “тук и сега”.
Шамара си го заслужихме, нямаше как да продължава така, та ние съсъпахме планетата! Най-неприятното е, че не осъзнаваме, че всички ние сме един организъм, всичко зависи от всички нас. Ако всеки започне от себе си, ще е прекрасно.

Не оцеляват най-силните, а най-приспособимите

Според теб хората знаят ли, наистина, какво е самота? На какво се дължи страха от изолацията? На това, че тя наистина е необходима, или просто защото е “забранено”?
Всички се раждаме сами на този свят, поемаме дъх и започваме живота си. В течение на живота ни преживяваме срещи и раздели и най-накрая, с последното издишване, напускаме света, пак сами. Това е истината, всичко друго е облечено в ирационални страхове, излишни притеснения и игри на егото ни. Социални същества сме, имаме нуждата да общуваме, да обичаме, да съпреживяваме, но винаги и навсякъде, взимаме себе си със себе си. Така че основно, трябва да се научим да бъдем в комфорт със собственото си аз.

На финала: ако трябва да те попитам като “жената Петя”, а не професионалистът психолог — какви са твоите лични изводи от ситуацията, в твоя собствен емоционален свят?
Можем да използваме ситуацията в наша полза, а можем и да влезем в ролята на жертва, всеки сам ще избере. Истината е, че не оцеляват най-силните, а най-приспособимите. Лично аз се зарадвах много, когато ‘’спря света’’, имах толкова много предстоящи социални активности, които да си кажа честно ми идваха в повече, . Цялата тази суета, в която бяхме затънали и се давехме вече, цялата тази пошлост, която ни заобикаляше… Нямаше как да продължим така и се надявам светът да има нови приоритети, когато се събудим от тази ситуация. Имам усещането, че всичко ще е за добро. Абсолютно осъзнавам, че звучи странно, но това е цикъл на прочистване, прераждане, събуждане на новото. Всяко раждане на нов живот е трудно, мъчително и болезнено, но идва момент в който осъзнаваме, че е всъщност най-прекрасното нещо, което би могло да ни се случи.

Петя е облечена с Max Mara, Sportmax, Alberta Ferretti от Astella, Ann DemeulemeesterBy Malene Birger и Stella Jean от Plus Zero Concept Store
Фотография от Диляна ФлорентинСтайлинг, грим и коса от Слав
Научете повече за Анима на www.animabulgaria.com или я свалете директно от App Store