Прея

Спомням си началното ти представяне в “Музикална Академия”, тогава не се изказа ласкаво за Люлин. На какво ниво са отношенията ви към днешна дата?
Махам се и се връщам, в момента пак съм там. Ще използвам повода да уточня какво съм имала предвид тогава — исках да кажа, че Люлин не е най-доброто място да израстне едно дете, особено ако не може да разчита на помощ в дадени моменти. Аз очевидно не съм тръгнала по такива пътища, но като се сетя каква е алтернативата там, бих го избегнала, ако можех да се върна назад.

Сега, връщайки се, от позицията на вече на започналата ти кариера, по-лесно ли ти е?
Определено да. Освен това, средата ми вече не е там, както докато съм растяла. Така че сега няма нищо общо.

А намираш ли разлика във възприемането ти от хорат преди и сега, когато вече си “в телевизора”?
Много ми е тъпо, че ще отговоря така, но да, със сигурност усещам разлика. Не че някога съм била кой знае каква жертва на расизъм, но всеки ден съм се сблъсквала с леки прояви. Усещането е не толкова, че им е проблем цвета на кожата ми, а че им се струва толкова непознато, че са малко скептични. Не знам дали се дължи на липса на информация или на нещо друго. А сега, още преди да ме срещнат и да получат обратна връзка, са една идея по-подготвени.

От колко време всъщност си на сцена?
Да кажем, че старта на това, което в момента ми се случва, беше, когато подписах с Монте Мюзик — приблизително преди две години.

Как се чувстваш вече с твоето име, извън игровите формати?
Като артист се чувствам удовлетворена спрямо нещата, които ми се случват. Като личност се чувствам прекрасно, в този момент от живота си. Вярвам, че съм на прав път, така го чувствам. Не бързам, в същото време бързам, тъй като искам да се занимавам със супер много неща в този живот. Пределно ми е ясно, че един живот време няма да ми стигне за всичко. Особено при положение, че от една страна съм амбициозна, а от друга — мързелива. Не знам как живея с този парадокс! (смях)

Каква зодия си?
А такааа! (смях) Везни…

Не е ли музиката нещото, с което искаш да се занимаваш, кои са тези супер много неща?
Всички са свързани с изкуство, но музиката най-много ме вълнува в момента. Но има време, на двайсет и една съм, ще имам време и за друго.

Скоро разбрах, че първият ти сингъл “Малките Неща” тръгва от “Guilty Pleasure Store”, твое авторско парче, писано по-отдавна. Преди колко време всъщност?
Може би две години преди “Малките Неща”.

До каква степен присъстваш авторски в парчетата, които записваш?
Със сигурност не намирам смисъл да е другояче, защото аз искам да съм артист, не изпълнител. Въпросът е в това, че все още не мога да пиша музика по ефективния начин. Не мога да чета ноти, нямам музикално образование и се справям по доста алтернативни начини. Хубавото е, че намерих прекрасни музиканти, с които мислим и чувстваме еднакво, на едни вибрации сме и те много ми помагат. А и започнах да полагам основите на музикалното си образование, надявам се, че не съм закъсняла. До колко успявам да го правя, излиза, че повече, от колкото се предполага да мога! (смях)

В колко от досега излезлите ти сингли имаш твое участие?
Във всичките, до колкото мога да се включа. Но пък бивам насърчавана да давам възможно най-много от себе си.

Строг ли е Влади? (Владимир Ампов – Графа, бел.ред.)
Не. Забелязала съм, че Монте си избират артистите така, че да имат много допирни точки. Така сме по-сплотени, докато в същото време сме много различни. За мен, лично, Графа е човекът, който много ме е насърчавал, бутал, в положителния смисъл, защото аз май имам нужда. Той вади някакви неща от теб, за които понякога и ти не подозираш. Относно строгостта, бих казала, че може да си позволи да бъде и по-строг! (смях) Много е толерантен и поведението му е като към колеги. Аз лично съм супер “за” такъв подход, не смятам, че трябва да ни строява. В крайна сметка, това е и изкуство, освен бизнес.

Как преминава ежедневието ти сега, в сравнение с това от преди две години?
Влязох в “Музикална Академия” есента след като завърших гимназия. Тоест, само едно лято не съм била ученичка, после формата и после веднага подписах с Монте. Така че въртележката ми се завъртя много бързо. Това е хубаво, защото подобно на моите връстници, бях объркана накъде да поема след училище. Знаех, че музиката е моето нещо, но не бях записала да уча музика във ВУЗ. Обаче някак всичко се подреди чудесно.
Относно ежедневието… Много обичам да си почивам, много обичам и да работя. Така че гледам да има по равно и от двете действия. Ходя на солфеж, ходя на фитнес, пея… В свободното време съм с близките си приятели, които пък правят музика, така че и тогава се случва музика. Много искам да пътувам, но в момента няма отворени прозорци за това.

Къде ти се пътува?
Навсякъде, не съм ходила почти никъде. Европа, Азия, Африка…

Би ли отишла в Нигерия, откъдето е баща ти? Гена дърпа ли те натам?
Абсолютно. Това е една част от мен, предполагам доста голяма, която дори не съм открила. Много ме дърпа, но в същото време не мисля, че съм готова, именно защото много ми се иска.

Напоследък, сравнявайки с когато работихме заедно по дебютния ти клип, ми изглеждаш по-уверена, по-женствена. Внушавам ли си?
Да, явно си личи визуално това, което се случва вътре в мен. Но аз мисля, че е съвсем нормално, това е прехода между ученичката и следващото. Пък и в тези две години много съм се съсредоточила върху това да работя върху себе си. Да изглаждам нещата, които не харесвам в себе си като личност. И май съм доволна от резултата! (смях)

Кои са нещата, които шлайфаш?
Имах проблем с търпението, сега донякъде съм го овладяла. Говоря за скала от “кога ще ми дойде таксито” до “кога ще ми порасне косата”. Започнах и да се грижа повече за себе си, да ми пука как изглеждам, защото наистина не ме интересуваше преди. Имаше такъв период на големия айляк в това отношение, което сега ми се струва несериозно. Генерално се опитвам да съм по-дисциплинирана.

Изкара се голям мързел! (смях)
Опитвам се да го овладея. Има го в мен, но не му се отдавам! (смях)

Можем ли да кажем, че с това самоусъвършенстване си започнала да се харесваш повече?
Абсолютно! Винаги съм се харесвала и обичала, но съм знаела, че има предпоставките да стана личност по-достойна за уважение. Първо от самата мен, после и от околните. Тоест, щях да съм си окей и иначе, но дори и аз щях да се възхищавам на ъпгрейдната версия.

Много зряло за Вашите двайсет и една години, госпожице Осасей. Някои хора и на по-късна възраст не стигат до желанието за такава промяна.
Ясно ми е, че това е дълъг процес, който може би никога няма да свърши. Така че по-добре да го започна сега! (смях) А и все си мисля, че възрастта е условна, защото съм сигурна, че мога да срещна както, например, човек на шейсет, който не е стигнал до такова желание, така и дете на десет, което вече си е направило този извод.

Вярваш ли в преражданията?
Да, точно това си помислих докато ти отговарях. И ето в този аспект колко е интересно. Може въобще да не съм на двайсет и една!

Явно затова все забравям на колко си! (смях) Вярваш ли в конспиративни теории?
Много общо понятие, но по-скоро да.

Кои са ти любимите?
Вярвам в изкуствено създадените вируси, почти никой не може да ме убеди в обратното. Вярвам, че храната и стоките за масова употреба са манипулирани. Вярвам в това, че телевизията се използва като влиятелно оръжие. И няма да е скоро моментът, в който хората ще се усетят, защото е много пристрастяваща. И всички подобни канали, в които може да се манипулира информацията. Защо не?

Какво ти се върти в главата напоследък, за какво си мислиш когато си сама?
Аз много обичам да прекарвам време сама, в същото време и да съм социална. Скоро си говорихме с един приятел, който не разбираше, как така хора на моята възраст ще предпочетат да си останат вкъщи, вместо да са навън. Той имаше предвид, че социализирайки се, учиш нови неща от контакта си с различни хора, както и че чисто количествено, получаваш повече за единица време. Везната в мен се обади и казах, че най-полезното, оптимума, е да излезеш, но после да се прибереш и да осмислиш цялата тази информация. Не само да колекционираш файлове, които като книги само разлистваш и слагаш в библиотеката, без да са стигнали до теб. Затова обичам и да съм сама, доста задълбавам мислейки си някакви неща. Общо взето, всичко което чуя и намеря някакъв смисъл в него, си го нищя. Понякога не ми е много полезно, защото се случва и да overthink-вам! (смях) Ето сега ти като ме питаш нещо, като се прибера сигурно ще ти премислям въпроса от пет страни, за да разбера точно какво си имал наум.

Според мен това се дължи на любопитство.
По-скоро съм любопитна, да. И явно искам да режисирам живота! (смях)

Не че живота ни не е режисиран. Имам предвид, че последното което правим, е да живеем живот изцяло по собствена воля, или такъв, който не е в дисонанс с природата. Мислиш ли, че можем сами да режисираме живота си в условията на режисиран свят?
Мисля, че тези които режисират света също за започнали от някъде. Мисля, че творческата сила на съзнанието има безпределни възможности. И си мисля, че трябва да започнем с малки стъпчици. За мен правилния път беше да тръгна от себе си, да се науча да контролирам себе си. След това, получавайки по-голяма сигурност, можеш да контролираш до голяма степен и това, което ти се случва. Аз вярвам, че имаме творчески контрол върху живота си. Знам, че звучи супер откачено! (смях)

Как мислиш, дали хората са забравили, не знаят, или им е по-удобно да живеят без тази творческа сила на човешкия дух? Тя може би е по-голяма от ролята, която сме приели да играем в този световен ред.
Ако приемем, че има хора които “режисират”, според мен те няма да са толкова властни ако всички имат тази сила. И не мога да си представя свят, в който всички могат да контролират всичко. А че хората са забравили, така е, но пък то е нарочно предизвикан процес.

Да погледнем утопично и по детски. Какво зло щеше да премахнеш от Земята, ако имаше възможност?
Много искам да изчезне егоизма, това е моята утопия. В която всички мислят за всички. Така ще е толкова лесно. Не “лесно” в смисъла да не полагаме усилия, но няма да се борим с ненужни пречки. Даже май е само това, да се съобразяваме помежду си и да се обичаме. Не може някой да си мисли, че е по-важен, или че всичко, което го заобикаля, е специално съобразено с него, съществува заради него и благодарение на него.

Нямаш ли чувството, че без да искаме, от деца живеем с идеята, че всичко е създадено да обслужва нас?
Може би това е философията на нашият век, другия век ще е с различна.

Извънземните?
Не съм ги виждала! (смях) Но бих се запознала. Ето, даже не ги изредих като конспиративна теория.

Бъдещи творчески планове? Не се стърпях! (смях)
В момента се случват много неща, като цяло се старая да не се спирам. Правя лайв бенд с прекрасни и талантливи хора, много съм щастлива, че се събра такъв екип. В началото на януари ще имаме дебют в Mixtape и напоследък прекарваме много време в репетиции, което мен много ме кефи. Преаранжираме много неща, звучат много различно, което за мен е и смисъла на живото изпълнение, освен да си разменим някаква енергия. Правя и няколко парчета паралелно, някои от тях колаборации, които още не мога да издам.

Жанрово определи ли се?
Не ми се иска да слагам рамки. Соул музиката и хип-хопа са моите неща, но не аз да редя рими, а музиката и културата. Тези неща много ме радват, много ме “къдрят”! (смях)

Личи си! (смях) Спомняш ли си момент, в който си се впечатлила от някой артист, което да е повлияло на избора ти за кариера?
Най, най-любимият ми артист, на когото бих искала поне малко да приличам, е Ерика Баду. Супер много ме вдъхновява, супер много я усещам, посланията, които праща… Симпатизирам ѝ изцяло и като артист, и като публична фигура.

Как се чувстваш като много разпознаваем темброво глас, специфичното звучене на резонанса от твоята раса? Винаги ми е гъдел да чуя твоя глас с български текст.
Много хора са ми го казвали, това с езика аз самата, като българка, не мога да го усетя. Знам и за тембъра на теория, но никога не съм го осъзнавала. Всъщност, гласът ми много прилича на този на майка ми, която е бяла. Звучим по телефона като един човек, на живо не толкова.

Коя е музиката, която дразни слуха ти?
Няма такова нещо, няма стил който чак пък да ме дразни. Не съм музикален сноб, даже днес си мислех дали познавам човек, който да слуша толкова крайно различни неща.

Малко момичешки въпроси? (смях) В кои моменти се чувстваш секси и обичаш ли изобщо?
О да! Даже с моите приятели си имаме сленг “чувства се”, груб смешен превод от английски. Аз лично много обичам да “се чувствам”, даже вкъщи си правя бюти процедури! А дали се чувствам секси? Още не съм намерила закономерността. Има дни, в които се събуждам и се чувствам красива, има и моменти, които не са от най-добрите. Чувствам се секси, когато човекът до мен дава признаци, че ме вижда така. Чувствам се секси, когато отделя време за себе си.

“Модно изкушение” имаш ли?
Гащеризоните са ми супер любими. Спомням си един гащеризон, който първия път когато го облякох… Сякаш беше вълшебен. И мъже, и жени полудяваха! (смях) Ето този ден ще си го запомня. Обичам и високи токчета, но ми е много трудно. Добре, че се завърнаха дебелите на мода…

(смях) Извинявай, но като каза, че дебелите са се завърнали на мода…
(смях) И това, да!!!

А на теб как ти се отразява, че не си в “манекенски” мерки? Отношението към тялото ти претърпя ли еволюция, от тийн годините до сега?
О да! Като малка имах гигантски проблем с това, ама наистина. И от сегашната позиция се чудя защо, но се и разбирам, в минало време, разбирам малката Прея. До голяма степен заради средата в която растях, се чувствах се изключително недобре в кожата си. Което пък доведе до това да изглеждам още по-зле, да кача още килограми. Въпреки любовта ми към плуването не ходех на плаж с години. Криех се, а на всички е ясно, че не можеш да се скриеш. Не знам как, но в един момент започнах да го приемам и осъзнах, че единствения начин да се сбогувам с този си вид, е да го приема и обикна. Отне ми няколко години да извървя пътя до пълното приемане и когато стигнах до там, светкавично започнах да ги губя тия килограми. И то по супер здравословен начин, въобще не съм си измъчвала тялото, даже напротив.

Виждам една разцъфваща Прея…
Прейчето е щастлива, доволна от живота си и полага старанието за това!

Какво си пожелаваш в празничните дни?
Въпреки че не съм от хората с най-приповдигнат коледен дух, нямам дори елха, много обичам да правя подаръци. Това е страхотна възможност за мен, тази година се “разцепих”, две-три седмици пазарувах. Но в това време на годината, най-много ми харесва, че наистина, ама наистина всички, ги обладава едно внезапно чувство за сплотеност и доброта. И колкото и много хора да хейтват Коледа, аз предпочитам този момент все пак да го има, поне веднъж в годината. В това отношение, Коледа е супер.