Руши

Какви са най-големите разлики, според теб, в българския музикалния бизнес сега и, да кажем, преди 20 години?
Ако трябва да посоча едно нещо, което е доста различно, бих казал, че това е телевизия ММ. Тогава още вирееше един „корекомски“ дух и тя се появи като локална алтернатива на MTV, на която хората много се кефеха. Заедно с ММ се случи и цялата нова вълна в попа — те подкрепяха изпълнителите, ние тях и това даде базата на моето поколение музика. Когато тя изчезна като фактор, сякаш идеята да си артист със свой стил и характер малко се разми във всички телевизионни формати, което не беше съвсем моето и тогава избрах да остана зад кадър. Не казвам, че и сега няма музикални медии, които ни подкрепят – напротив. Просто тогава всичко беше много ново. Разбира се, другата голяма разлика днес е начина, по който се слуша музика. Навремето си купувахме диск и това беше събитие. Разглеждахме обложката, четяхме текстовете, кредита на авторите – възприемахме целия разказ на артиста и не се разсейвахме от нотификации, нетфликс и въобще цялата тази информация. Сега сякаш в този океан от плейлисти в стрийминг платформите понякога не знаеш дори какво слушаш. Просто минава и заминава.

Има ли все пак някакви позитиви от тези промени?
Готиното е, че в днешно време артистите и без музикални компании, телевизии, медии или големи звукозаписни студиа, могат да създадат и да качат музиката си онлайн и тя да стигне до доста хора.

Напоследък, някои от по-младите “звезди” също като теб правят ексклузивни клубни участия…
Интересно ми е как ще им се получи, тъй като имат супер млада публика. И може би другото предизвикателство за тях е това, че когато в социалните мрежи непрекъснато пускат съдържание, рекламират нещо или си показват ежедневието, вероятно леко се губи чувството за ексклузивност. Трябва да има баланс. При мен това се случва естествено, защото съм по-интровертен по някакъв начин, а и съм от поколението, което не обича да се показва толкова много извън рамките на работата или изкуството си.

Имаш ли наблюдения коя е публиката ти в момента? Носталгиците от “едно време” или новите поколения?
Когато през 2016, след осемгодишната пауза, започнах да правя лайвове в Терминал 1, идваха основно хора израснали с музиката ми и които ги кефи да подкрепят български артисти. Но сега, особено след албума “Без багаж”, започнаха да идват много джен зи-та, може би някои от тях деца на мои фенове от преди. Така че да, с новите парчета, съм се сдобил и с нова аудитория, което е супер!

Нека не забравяме и аудиторията ти от филми и телевизия! Всъщност актьорството е част от пътя ти и като образование, нали така?
Да, в Бристол учих „Драма“, което звучи малко странно на български, но всъщност е по-академичната страна на театъра и киното и не е точно училище за актьори. В Англия системата е такава, че рядко като завършиш гимназия те приемат да учиш за актьор. Държат да имаш друг опит, защото смятат, че актьорската професия изисква зрялост, която на осемнайсет е много възможно да нямаш.
Повечето ми колеги там учеха „Драма“ именно за да продължат с актьорство, каквато беше и моята идея. Но вместо това, през една ваканция записах песента “Всичко се връща“ и след като завърших това ме върна в България. Понякога се чудя дали не избързах с музиката, защото актьорската работа винаги повече ме е вълнувала, но пьк след това имах възможност да играя няколко главни роли в киното…

Киното те е намерило така или иначе. Ти си завършил и режисура в Ню Йорк, разширил си полето за изява.
Това е нещото, с което засега най-малко се занимавам. В един период се бях засилил да снимам разни къси форми — фешън видеа, реклами, видеоклипове. Грижил съм се и за повечето видео съдържание на Demobaza, което винаги е било супер интересно. Снимали сме на невероятни локации, които едва ли щях да видя без тях. Но за разлика от музиката и актьорството, по разбираеми причини, към мен рядко се обръщат, като режисьор. Ще трябва сам да инициирам нещо. Надявам се скоро да имам подходяща причина, някоя вълнуваща тема.

Ти прави и режисурата на “Вълк”.
Да, но беше трудно — технически и организационно, особено на снимачната площадка, където трябваше да съм и певец, и режисьор, и стилист, и танцьор, не знаех накъде да гледам по-напред. Спомням си един момент, в който чакам начало на дубъла и с периферното зрение виждам как един танцьор се е разгащил, на друг му пада маската и се чудя аз ли трябва да извикам cut, или някой друг, а всъщност си минавам хореографията наум… Не знам дали пак бих се наел да съм толкова много роли на терен. Хубавото беше, че Милен Данков беше свършил повечето работа с танца и това много помогна.

В артистичната сфера сякаш често трябва да сме полимати и генералисти, работим и творим в различни поприща. На нас самите ни е трудно понякога да обясним всичките си занимания…
Има и друго, важи в най-голяма степен за артистичната сфера — хората извън нея много често мислят, че нашите професии са егоцентрични и фриволни, сякаш се занимаваме с това малко от каприз. А всъщност не си дават сметка колко смело е да застанеш пред хора и да си оставиш душичката, колко труден избор е да си изкарваш парите с непредвидима професия, да не знаеш съвсем кога ще е следващия ангажимент или какъв ефект ще има дадено произведение. Не се оплаквам, но в този смисъл мисля, че заслужаваме малко повече признание. И заради тази несигурност повечето хора, които се занимават с изкуство, гледат да правят няколко неща едновременно.

Като говорим за смесване на неща — в последните ти концерти прави впечатление играта с аранжименти и препратки към артисти като Кайли или Били Айлиш, претворени в твой контекст. На какъв принцип ги избираш?
Винаги влагам автоирония или си играя с текста, ако е mash-up с мое парче – така че да излезе друг смисъл. А понякога преплитам несъвместими парчета от чисто музикално любопитство.

Всеки артист е продукт на културата преди него. Кои са женските образи, повлияли музикалната ти кариера?
Като дете на 80-те, със сигурност Мадона. И сякаш винаги съм гравитирал повече към бунтарките, по-суровите изпълнителки като Джанис Джоплин, Къртни Лав, Шърли Менсън от Garbage. Първият албум на Аланис Морисет също ми е дал много. Но понякога съм супер щастлив да денся на Бритни и Риана по цял ден. А Миси Елиът сякаш съм я слушал повече от всеки мъж рапър. В днешно време се възхищавам на Ройшин Мърфи, FKA Twigs и Лана Дел Рей.

Обичаш да играеш с унисекса и половата флуидност през мода, танци, сценично поведение в една относително консервативна и патриархална реалност, каквато е българската. Колко трудно е това?
Не съм краен в играта с флуидността. Има други, на които много повече им отива и го правят по-добре. Просто винаги търся чувство за хумор и ирония. Сцената позволява да се държиш провокативно, смело, да преекспонираш. В голяма степен музикалният ми вкус е повлиян от артисти като Дейвид Боуи и Принс, които разбиваха всякакви стереотипи на пух и прах.

Има ли „мъжка“ и „женска“ музика? Изобщо, има ли музиката пол, възраст, раса?
Всеки артист има различна чувствителност и преживявания, които формират разбиранията му спрямо времето, в което живее. На мен ми харесва идеята музиката да предизвиква разговор, да обединява, да може да съществува във всякакви форми, да изразява всякакви гледни точки — традиционни и нетрадиционни. Но онова, което наистина докосва другия, е някаква универсална болка, мечта или истина. Нещо извън всякакви категории. В този смисъл, музиката е свобода.

Във „Вълк” има една фраза: „само да сме свободни и завинаги съм твой”. Какво е за теб свободата между двама души и кои са твоите граници, които не би преминал за любов?
Въпреки че ме бива да измислям големи, романтични, филмови влюбвания, в живота идеалът не е достатъчен, а често води и до зависимости. По-вълнуващо и трайно е, когато има по-малки очаквания и его, а повече уважение и лоялност. Свободата е секси.

Всъщност любовта е голяма тема в песните ти. Смяташ ли, че има разлики в начините, по които обичат мъжете и жените?
Вероятно някои стереотипи за разликата в емоционалността и грижовността важат, но има и мъже, които обичат като жени, както и жени, които обичат като мъже. А има и такива, които обичат извън подобни представи. Важно е самото обичане, твърде е съкровено и индивидуално, за да го сравняваме, осъждаме или политизираме.

Какво е феминизмът?
Движение, идеология с ясна история, която се бори за равни права за жените, повдигайки адекватни за времето си и често неудобни наративи, с цел да изкорени остарели представи и да помогне за положителна промяна. Домашното насилие в България, уви, продължава да е огромен проблем, въпреки че благодарение на интернет по темата се говори много. Но от друга страна, в едно от най-гледаните предавания в момента 20 жени участват в манипулирани интриги за зрелищното забавление на нацията. Не съм съвсем сигурен, че отвъд информираността има промяна.

Как според теб се промениха стереотипите за женственост?
В моята професия понякога си наблюдаван с напълно непостижимо очакване и трябва да имаш много силен център, за да не се разклатиш. А жените винаги е трябвало да отговарят на мъжкия поглед, винаги е имало твърде много изисквания към тях, към начина, по който трябва да изглеждат, към това какви решения трябва да взимат, как да се държат. Но те започнаха да си взимат погледа обратно и все повече стават правомерни собственици на телата и ума си. Едно разголено женско тяло в днешно време символизира повече empowerment, отколкото подчинение.

Кои са предизвикателствата, но и добрите страни на това да си мъж феминист?
Първата ми реакция, като чуя „мъж феминист“, е леко смущаваща, защото си представям повлиян от тренд хипстър, който на всяка цена иска да покаже, че е прогресивен. Видяхме как неискрената, противоречива страна на либерализма, по закона на махалото, доведе до Тръмп в Америка. Предпочитам баланса пред крайностите. Израснал съм в семейство, в центъра на което е майка ми – човек със супер силен характер. И никога не ми е хрумвало, че мъжете бихме могли да имаме повече права. Да подценяваш жените не показва сила, а страх и слабост.

Какво има още да учи българският мъж за отношението си към жените?
По-скоро трябва да преразгледа отношение си към „мъжествеността”. Ако там няма напрежение, страхове или борба с външни изисквания, с лекота ще е уважителен и спокоен с жените.