Рут Колева

В какъв момент те намираме?
Доста натоварен. Покрай организацията на промоцията на новия албум не съм си и представяла, че последните седмици дори няма да имам време да спя. Албумът не е правен в България и има много работа свързана с документация – авторски права, патенти, министерства. Тъй като съм продуцент на проекта, освен целия контрол върху него, я има и тази сложна трудоемка част на нещата.

Това не е ли лукс за артиста – изцяло да има контрол и влияние върху собствения си продукт?
Действително, в днешно време това е един огромен лукс. Особено в България. Не бива да се подценява цялото усилие и трудност покрай бюрокрацията. Но албума си е мой и няма кой друг да свърши това.

Сама си си шеф. Как така не си под шапката на музикална компания?
Да, от много време не съм с музикална компания, което е супер. Честно казано не бях особено доволна, докато бях под шапката на компания. И доколкото все още ги има тези компании в България, те не съответстват на това, което аз искам да правя като музика. В чужбина от десетина години насам артистите в моя жанр също се самопродуцират. Реализират алтернативни канали за издаване на музика, лицензиране и саморазпространение. Най-ценното е да си запазиш правата. Защото дори да си вложил всичко в един албум, давайки го на музикална компания в общия случай получаваш 30% от приходите. И няма как печалбата да е адекватна на труда ти.

Това отговаря ли на „музикант къща не храни“?
Аз не мога да кажа, че музикант къща не храни. Всеки човек, който е работлив си храни къщата. Независимо с какво се занимава.

Можеш ли да самодефинираш стила музика, който правиш?
Албумът, който сега излиза, е определено по-ню джаз, ню соул. Това, разбира се, са поджанрове и в случая с по-нов прочит – присъстват електронни и хип-хоп елементи. В момента звучи много адекватно на фона на тази музика в Европа, Щатите.

Имам усещането, че посоката в която градиш музикално е по-интернационално насочена.
Надявам се да е така. Целта е този албум да се издаде в много държави. Имам сериозна маркетинг компания, която работи върху него във Великобритания. Има и PR компании зад албума във Франция, Германия, Холандия и Великобритания. Те работят върху популяризирането на албума, което е и ключът към успеха му.

Ако не се лъжа, предният ти албум беше издаден в Япония. А този?
И този също. Сега се издава от доста по-голяма компания, отколкото предния.

Има ли публика в Япония за твоята музика?
О, да! Япония е един от най-добре развитите музикални пазари за всякакъв вид музика. Интересното там е, че търсят новото и иновативното. В тази връзка, нещо което ми направи впечатление от всички ревюта за работата ми в музикални медии в различни страни: изключително много ги интригува, че тази музика идва от малка страна от Източна Европа. Защото в общата музикална картина България я няма. Дори има хора, които все още си мислят, че живеем в комунизъм и говорим руски… Много странни неща са ми се случвали по този повод. Някаква част не са ми били особено приятни, разбира се. Като да обясняваш, че нещата не стоят точно така, че имаме готина музика, готини артисти…

Ти явно се стараеш в тази посока – да внасяш яснота. Не се ли изкушаваш да бягаш от тези обяснения?
Не, разбира се! Никога не съм пропускала възможност да разкажа откъде точно идва моята музика. И много се радвам, че представям България по един или друг начин. Всеки би трябвало да носи някаква доза патриотизъм в себе си.

Ще ти задам „отговор“. Как си обясняваш факта, че след като към твоята музика има интерес в толкова страни, не си в българските класации?
Защото тук няма пазар за такава музика. Но пък има сцена за нея. От самото начало на развитието ми, аз съм част от българската клубна сцена. Винаги е фрашкано на концертите ми и не се оплаквам. Но в медийно отношение, да – няма радиа и телевизии за такъв тип музика. Всички имат някакъв специфичен формат за излъчваното от тях – както те самите заявяват. Което пък е тъжно, защото заради това много артисти с по-различно и ново звучене се отказват изобщо да правят музика.

Можем ли да предположим, че правиш по-интелигентна музика, която не се вписва в комерсиалния формат?
Смея да твърдя, че музиката ми е точно такава. Претенциозна в някакъв смисъл. Има точен таргет – по-градски хора, с конкретен вкус. Няма как да позиционираш моя песен в повечето от комерсиалните канали, не си отиват. Което пък не е толкова лошо – заради музикалната ми „хигиена“. Така че това сегментиране за мен е здравословно. Много изпълнители се появяват и изчезват именно заради яхването на моментната хитова вълна. И да – въртят ги много, но след две години, когато хитово е нещо друго, те не могат да се адаптират и изчезват.

Липса на идентичност?
Да! Но в същото време имаме и изключения като Графа например, който толкова години вече съумява да поддържа актуалност, независимо от моментния вкус. Аз за себе си просто съм избрала друг модел. Да, знам че музиката ми няма да е в класациите, но ще стои във времето, ще има друга стойност.

Как върви „сблъсъкът на поколенията“? Първоначално мислех, че такъв казус няма как да се случи, но се оказа че не само съществува, но и “зейна“ една обозрима пропаст между поколенията в шоуто.
За мен скандал няма. Имам чувството, че просто си говорим на различни езици. Случи се това, че те някак ни тропат по масата и ни обвиняват, че не ги уважаваме. Не мисля, че някой може да застави някого да го уважава. Уважението се гради и се печели. Другият момент е, че те изисквайки уважение от нас, не отвръщат със същото. Това, което се случи конкретно с мен, беше по-скоро неглижиране на работата ми като артист. Аз не се сравнявам с тях, нямам проблем с тях. Но искам да проявят разбиране, че ние сме различно поколение и различни хора. Наслушах се на безумни коментари. И ако трябва да бъда изцяло честна – на повечето артисти от това поколение мога да изредя максимум по една песен на човек. Уважавам това, че са имали десетки, може би и стотици хитове за времето си, но аз не съм длъжна да ги знам. Не живея в някакъв тоталитарен режим, в който съм длъжна да знам цялото творчество на дует Ритон… или който и да е друг.

Какво според теб ще остане като извод или коментар от ситуацията?
Честно казано, не мисля, че нещо ще се промени. По-скоро, ще се обърне внимание на пропастта между поколенията. И тя е абсолютно нормална. Аз не омаловажавам трудностите по техния професионален път. Но няма какво да се лъжем – те са имали гърба на държавата, докато ние нямаме нищо. Нито частен сектор, нито държава. В последните десет години никой не е инвестирал в млад артист за да изгради кариера. То и затова няма млади артисти на сцената. Аз съм на 23 години и съм най-младия изпълнител печелил награда „Певица на годината” от БГ радио.

Защо оставам с впечатлението, че ти обра негативите от този спор. Малко чепато стоиш на фона на твоите колеги?
Нека да е ясно – в нито един момент не съм казала, че не ги уважавам. Браво, че събират еди колко си хора на концерт. Браво, че имат по 150 хита. Браво, че имат по осем октави, че са пели на стотици сцени и ако щеш – браво за това как се обличат и изглеждат. Това е техен избор и аз ги уважавам в цялата им колоритност. Но никой не може да ми каже императивно, че аз на общо основание трябва да ги харесвам.

Може би конфликтът дойде от това, че досега твоите колеги са стояли в зоната на медийния комфорт и никой на глас не казва това, което казваш ти?
В нашия бранш е така. Всеки се усмихва и мълчи, а прибирайки се вкъщи говори зад гърба. Това всъщност виждаме и във формата. Ето ти произволен казус: Лили Иванова е велика – пожелавам всекиго такава кариера и път, начина по който изглежда, всичко. Но чисто музикално това не ме вдъхновява. И какво да направя, да скоча от някъде заради това ли? Къде е проблемът, че нейната музика не е тази от която аз се вдъхновявам? Никой не може да ми имплантира вкус. По стечение на обстоятелствата съм израснала в други държави и култури. Родителите ми не са ми пускали Лили Иванова като дете, може би те са виновни че имам друг вкус за музика, не знам…

А нямаш ли усещането, че сме неадекватни спрямо нещата, които се случват в музиката по света? Особено в момент, в който интернет и технологиите са налични и всички сме в „глобалното село”. Докога ще си стоим в локалното?
Честно казано – нямам отговор. Има изпълнители от електронната сцена като Кинк и Балкански, които са популярни в целия свят. За тези хора не се пише, а те са супер напред. Случвало ми се е в Англия, при запознанство точно те да асоциират България и съм горда от това. А тук се въздигат на пиедестал хора, които за мен не са заслужили. Сякаш имаме много сбъркана схема през годините, някакви грешни напластявания. Не знам…

Наслушала съм се на хора с невероятни претенции и оплаквания. Това ме дразни, защото аз не се оплаквам. Какъв е смисълът човек да тръгне да се оплаква кой за какво му е виновен, кое радио не го върти, как еди коя си медия е супер тъпа, колко зле са тия от вестниците, как няма музикални телевизии, как държавата не подкрепя… Вместо това човек просто трябва да започне да работи. Сядаш в интернет, не излизаш три седмици, виждаш какво е актуално, как изглеждат нещата, бюджетираш, събираш пари отнякъде, продаваш си колата ако трябва и правиш нещо актуално. И оттам насетне – ти си си свършил работата. Чак тогава можеш да обвиняваш някой или нещо, че не се получава. Но в общия случай аз не виждам някой да си е свършил работата. А все пак не сме малоумни, всеки има нет, всеки следи какво се случва по света.

И въпреки всичко Петя Буюклиева, например, ми се жалва – защо така… с тия октави… тя колко екстравагантна, пък… Заклевам се, не познавам млад човек под 35, който си пуска Петя в колата или в къщи за кеф. Или който няма да се изсмее за визията й. В тази връзка, скоро ми попадна статия със заглавие „Жал ни е за комунизма” или нещо подобно. И си дадох сметка, че аз бидейки родена 1990-а, не знам какво е комунизъм. И не ми е жал! На който му е жал, да му е жал.

Сякаш отключих някакъв яд в теб. Ядосана ли си за нещо?
О, не, не! Може би изглежда така заради усещането да си неразбран понякога. Особено в такъв род спорове, когато наистина говорим на различни езици, от различни реалности.

Реалитито не убива ли изкуството?
Разбира се. Телевизията винаги е била количество за сметка на качество. Откакто въобще съществува телевизия.

В каква връзка сте с модата?
Когато говорим за сцена, за медийно присъствие пречупено през музикалната ми призма – модата е важен момент. Следя какво се случва на модната сцена и внимавам какво мога да използвам за надграждане на своя имидж. Покрай последния албум работя със стилист в Холандия, която изгражда сценичния ми имидж. Създава конкретни визии, които да използвам за концерти и турнета. В крайна сметка това как изглеждаш е условно 30% от представянето ти на сцена. Роушийн Мърфи ми е идеал в това отношение – с цялостната й концепция как да изглежда един пърформънс. Бьорк също. Супер фен съм и на Жанел Моне – тя е много куул в тази посока.

Кой е твоят идеал за артист, който обединява музика и визия?
Роушийн. Невероятен артист, човек, модна икона. От всичките й интервюта, които съм чела, имам усещането за близост. Някакъв бунт, който усещам и аз.

Ето, все пак има бунт в теб.
Не мисля, че хората трябва да са окей с всичко. Ето причина да сме на това дередже толкова години. На всеки да му е… ще използвам „изгодно“, а не „удобно”. Да си добре с всички, да те харесват и тези, и онези. Аз не съм този човек. Не ме вълнува какво ще си каже група хора, ако имам различна позиция. Всеки самоуважаващ се млад човек трябва да има мнение и трябва да изпитва гордост от това, че го изразява. Без да обижда или накърнява нечие достойнство, разбира се.

Твоето мнение за всичко, което се случи последните месеци? Ето, едни млади себеуважаващи се хора излязоха и казаха на глас, че това на което са свидетели не им харесва…
То да бяха само младите хора… Има ли изобщо човек, който да е окей с нещата около нас? Освен някакви олигархи и богати хора, на които тази ситуация да им е изгодна? Аз съм родена в зората на демокрацията, майка ми е била бременна с мен и брат ми 1989-та. С баща ми са се радвали, че ще се родя в ново време, с нова надежда, ново общество. И ето – 23 години по-късно – къде ми е светлото бъдеще?!? Голяма част от младите хора сме оставени в нищото, абсолютен факт! Половината бягат извън България и аз дори не ги обвинявам. Но ако тези хора се чувстваха комфортно в родната си страна, едва ли всички щяха да решат да живеят навън. Все пак, хората не емигрират защото им е забавно или защото искат да са далече от родителите и приятелите си.

Нещо позитивно за финал?
Освен Терминал 2 ли?

Да, какво се случва в главата ти сега, в момента, например?
Музика. Основно концертът-промоция на 25-ти октомври във Военния клуб. Ще бъде много интересно шоу, скъсваме се от работа. Седем музиканти пристигат от Англия и Холандия. Топ имена. Нямам търпение този албум да заживее – правен е с много страст и емоция! Писан е като книга, много е личен. И ми се ще да му се случват хубави неща по света. Не защото имам някакви свръхамбиции за световна кариера, а за да покажем че и тук се случва хубава музика.