Сандра Клинчева

Познавам те като деликатен човек. Какво ти е мнението за пошлостта и липсата на стойности в медииното пространство, в последните години?
Винаги съм си мислела, че в крайна сметка допускаш до себе си само нещата, които ти допадат и така те стават твоят свят. Това, че съществува и другo – всички сме наясно. Но изборът е твой – в кой свят ще живееш и към кой принадлежиш.
Проблемът тук, според мен, относно стойностните неща, се корени в самите медии, критериите тотално са девалвирали. Хората като цяло имат проблем, с това, за кое си заслужава да се говори, чете, пише, изобщо да се хабят думи. Трябва да има отговорност към избора с какво ще ангажираме вниманието на публиката и именно медиите трябва да я носят.

Имам чувството, че напоследък единствено БНТ държи ниво и чистота, защо според теб?
Как защо? Защото там има традиции и има съвпад на обстоятелства, голяма част от смислените журналисти са там. Продължават да стискат зъби и нокти и работят за БНТ. Може би това не е телевизията с най-добрите заплати, там не си медийна звезда като журналист…

Да, но напоследък се улавям, че гледам най-често именно обществената ни телевизия.
Всички нормални хора гледат БНТ. Оказа се, че канона, който се спазва там, сега става ценен. Хората започват да го оценяват масово, защото преди БНТ беше олицетворение на всичко, което искахме да загърбим от миналото, символ на скука и статукво. После логично се заляхме с много цвят, много избор, в големи количества. И когато смислената част от хората се наситиха на тези буламачи – цветни, вредни за зъбите, здравето и психиката – поискаха да се поуспокоят. БНТ продължи да прави това, което прави, подобрявайки много, но спазвайки традицията. Защото в крайна сметка основният ни проблем е, че във всички области ни липсва традицията. Ние сме в един вечен рестарт, в един момент се оказва, че нямаме корен, нямаме продължителност, нямаме върху какво да стъпим, в културно естество особено.

Какво правиш след Amica?
Почивам си, чета. Преди нямах никакво време да чета, не само художествена литература, а и да се информирам, колкото би ми се искало, относно работата ми. Защото няма какво да се лъжем, България не е място, където има мода. Тя се случва на хиляди километри от нас и изисква неимоверни усилия да намираш и генерираш цялата тази информация. Просто не „живеем“ и не „дишаме“ информация и усилието да попиваш всичко това, отнема време.
Освен това се радвам на цялото време посветено на детето ми, което преди не съм намирала. За първи път, откакто Виктор се е родил мога да наваксам някакви моменти, за които от работа не е оставало време и е толкова приятно, много ми харесва!

А по-конкретно, защо вече не си моден редактор в Amica?
Причината е много прозаична – имах нужда от промяна. Но и заради ситуацията от последните години, в която се намираме всички, занимаващи се с мода. Нещата се изкривиха и промениха, при наличието на криза и в нашият бранш. Получи се така, че обстоятелствата, в които трябваше да върша работата, която безкрайно обичам, натежаха до степен, че ми пречеха да съм от положителната страна на „вълната“. А за мен, като креативен човек, това е много важно, иначе не виждам смисъл.
Това не е свързано конкретно с Amica, защото списанието винаги е имало едно ниво, което продължава да има – просто съвпадение. В крайна сметка, правих много неща преди да започна с Amica – кино, театър, реклама, преподаване, и нито едно от тях не ми е дотежавало така, както това пет години да се въртя в цикъла на месечно издание…

Това ли е най-дългият ти период на едно място? Преди това си работела за много други списания.
Да, но единствено в „Едно“ и Amica съм била част от екипа, за останалите съм работила като freelancer и не съм носила отговорността за целият продукт. Така че да – това е най-дългият ми период в едно издание. Работих със страхотни хора и в крайна сметка Amica е едно много готино списание, и съм много горда от това, което правехме като продукт. Това е адски важно за мен.

До някаква степен, пет години личния ти вкус се отъждествяваше със стила Amica.
Като човек, който харесва и други издания, които през годините са сменяли екип, или част от екип, мисля, че марката е много-по силна от човека. Става дума за традиция, ако марката има основи тя не може да се обърка, не може да се „развали“. Може да се развие, но не и да прекъсне качеството. Наблюдавала съм много любими световни издания, които се променят, сменят посоката, но не губят силата си. А като се замислиш е толкова нормално, при положение, че и читателите се променят във времето, променят се предпочитания и вкусовете. Това е толкова нормален и хубав процес – нещата да се променят, да еволюират.

Въпреки портфолио като художник костюми в киното и театъра, преподавателската ти функция, хората основно те свързват с работата ти като стилист и редактор за модни проекти. Как преценяваш сама своето място?
Категорично модата! Не преставам да мисля и да пълня главата си с неща, които асоциирам с мода, другото е допълнително. Модата вече е инстинкт за мен.
Относно киното, например, това е друг свят. Разбрах, че то така те изсмуква, че преставаш да функционираш в другите си аспекти – личен живот, приятели, дома ти дори. Периоди от по три месеца, в които буквално изчезваш за света. Правех го, но вече мисля, че не бих могла. А откакто съм и майка, това е невъзможно, за децата е много, много трудно.

Работейки мода, за теб има ли вариант, в който си извън нея, поне за малко?
Единствените случаи, за които си спомням, са единици и са свързани с природа и спорт – когато съм била на ски или на сърф и главата ми е чиста, чувствам че съм една прашинка от цялото. Толкова е приятно, осъзнаваш колко си нищожен и нищо няма значение. Тогава сетивата ми работят на друго ниво

Предполагам, че такъв момент е и раждането на Виктор?
Знаеш ли, може би психологически съм била млада и неподготвена да осъзная, че това е истинско чудо. Имам ясни спомени как всичко се случва, но е преплетено с факта, че до 6 часа бях на снимки, а в 8 започнаха болките. На сутринта вече бях родила, бебето е било на няколко часа, а санитарката ме завари, как избираме снимки за Grazia с Криси Гочева (редактор в списанието тогава, бел.ред.). (смях) Може би съм била млада, сега никога не бих го направила.

Можеш ли да проследиш еволюцията на личния си стил, не като стилист, а в утилитарната, собствена функция?
Не знам как е при другите жени, но аз винаги съм поставяла комфорта на първо място. Още като тийнейджър разбрах, че ако нещо не ми е комфортно, не изглеждам добре в него и това стана приоритет номер едно.
В същото време, винаги съм имала много интуитивно отношение към облеклото и винаги знам кое е за мен и кое не. Ценя експеримента, но не съм го прилагала върху себе си, просто защото не съм имала нужда. В известен смисъл винаги съм била много консервативна, не съм „крещяла“ с косата или дрехите. Промяната в стила ми се е влияела от различни фактори, главно от работата – дали съм в театъра, или в киното, дали снимам сесия на открито. Комфорта отново е водещ, не обичам да мисля за себе си докато съм ангажирана, работата винаги е на първо място. В същото време когато не се обличам за работа, обичам да си играя с различни акценти, като червено червило, например, или екстравагантен аксесоар.

Хората,които обслужват индустрията, в лицето на стилисти и модни редактори, притежават една особена фиксация в материята, загуба на реалност, един вид.Ти намираш ли своя баланс между това, че модата е твоя професия и това, че реално ти си и клиент на същата тази мода?
Да, наистина. Много е рисково, много хора потъват там и стоят „in between”. В този имагинерен моден свят, който е хиперболизиран и нереален, много от тях изперкват, защото губят почва и преценка. Престават да бъдат функцията си на полезни медиатори между модната креативност и масовият потребител на мода. Това в България не може да се случи, разбира се, няма как. (смях)

Какво мислиш за това пренатягане в последните години, истеричното бързане, пред-колекции, резорт… Този „карнавал“. сред който професионалистите се задъхват, какво става с реалните реципиенти на мода. Вижда ли му се краят?
Аз лично си мисля, че това ще е един естествен процес. Но надали ще се случи скоро, защото при все цялата криза, която удари света в последните години, продължаваме да живеем в безкрайно консуматорско общество. То иска! Точка по въпроса!

Четох наскоро във Bon, че оборотите на Hermes, например, имат чудовищен ръст последните две-три години. Защото в луксозният сегмент, кризата няма значение. Включително Bottega Veneta, този особен, дори нишов лейбъл, има 500 милиона евро оборот, а
Alexander McQueen, при все целият шум около смъртта му, има 50. Добре, кажи ми – Маккуин е звезда, Bottega какво е? Както и Hermes – традиция. Интересното е, че в момента има място за всички – от традицията, до експанзията на фастфешън концерните – H&M, Zara.

За мен позитивното е, че има и много млади дизайнери като Аликзандър Уонг, шокиращо млад, той има бизнес за милиони, а стартира само преди пет години. Този човек има ясното съзнание и талант да прави не само фешън, но и фешън бизнес! Филип Лим е подобен пример. Това е страшно позитивна тенденция! Това, което ми харесва, е и този техен mid pricing, т.е. ценово те са по средата, не са скъпи като Givenchy или Balmain – това са измислени цени, безумие. Дразнещо ми е, няма реален смисъл, само снобщина. Изобщо снобската страна на модата много ме дразни! (смях) Осъзнавам че работейки това, звучи парадоксално! Модата може да е всичко друго, освен снобска, както, разбира се, да бъде и само това.

През годините, в които сме работили имам едно, може би странно, наблюдение. Около теб се носи особена тишина, по време на работния процес, дори разговорите са с една идея по-тихи. Тишината може ли да е позиция, вкус?
Хм…знаеш ли, когато се съберем екип за дадена работа аз имам респект към времето което всеки един нас е отделил. Може би има една нотка на сериозност, но това е защото за мен тази работа не е просто ей така. Без да се натягам и да правя нещата на всяка цена, просто имам респект към модата, към моето, към нашето общо занимание. За мен магията наречена сесия е общо усилие, и именно заради това, трябва да има един общ vibe, който да ни обединява и да ни кара да сме в хармония. Работила съм с различни екипи, но винаги съм имала усещането за страхотно спокойствие по време на работа. Като професионалист, а и като човек мразя да причинявам на другите стрес, най-малкото защото не обичам на мен да ми се случва.

Съмнението здравословно ли е в работата? Доколко позволяваш да надделее?
Разбира се, че е здравословно! Винаги си оставям едни проценти с въпросителна – това ли е, може ли да е друго, и защо да не е друго? И винаги съм се осланяла на интуицията си, за да преценя. Освен това, много вярвам на реакцията на хората около мен. Има и кошмарни моменти, когато аз не харесвам нещо, което съм направила, а на другите им харесва много. Това означава, че има нещо категорично сбъркано и винаги съм се чудила какво е то. Търсейки отговор, стигам до извода, че това е момента, в който психически съм на друга вълна, а съм направилa нещо, което отговаря и прилича на предишни мои работи, но аз вкусово вече не съм там. Просто не съм го осъзналa.Тогава разбирам, че съм се променилa. Така че, съмнението е много полезен и да, здравословен, момент.

Как поставяш себе си в днес, моментната ти география, как се чувстваш?
Чувствам се добре, но знам че е време да отида на ново ниво. Това, което ще ти кажа, дори не съм сигурна, че е добра идея да го казвам, но знам, че повече няма да правя точно това, което съм правила до момента. Не искам и не ми е интересно, защото вече нямам любопитство. Имам любопитство към коренно различни неща. Нo не знам дали ще се случва тук, защото тук не могат да се правят много неща свързани с мода.